БНБ винаги е била за оздравяване на Корпоративна търговска банка (КТБ), но решението за това трябва да бъде политическо, тъй като вариантът банката да бъде спасена от акционерите й изглежда “все по-теоретичен”. Това каза управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров в неделя пред БНР и отново отрече каквато и да е отговорност за кризата с четвъртата по големина търговска банка в България.
Той уточни, че от първия ден е считал, че голяма системна банка като КТБ, с толкова много клиенти, чиито пари са блокирани, трябва по най-бързия начин да бъде оздравена.
Единственият все по- теоретичен за нас вариант е сегашните акционери да дойдат, да изсипят една торба пари в размер на 6 милиарда и половина, да ги преведат по сметките в Централната банка, съответно да попълнят капитала си, каза Искров.
Ангажимент на държавата е и държавата ще допълни тези около 1.6 млрд. лева, които са необходими, над събраните вноски във Фонда за гарантиране на влоговете, за да се изплатят всички гарантирани депозити до 100 000 евро, посочи управителят на БНБ.
КТБ не може да бъде отговорена само с усилията на БНБ, заяви той по повод натиска към институцията за спешно решение и критиките, че действията на Централната банка са на ръба на престъпната безотговорност.
“В случая става въпрос за преструктуриране на една изпаднала в тежко състояние търговска банка и нейната по-малка дъщерна банка”, поясни Искров и даде пример с намесата на държавата при спасяването на банки в САЩ и Западна Европа след финансовата криза през 2008 г.
Според Искров недоволните вложители в КТБ не трябва да протестират пред БНБ, а “пред сградите на тези, които доведоха до тези събития и тези, които попречиха банката бързо да бъде отворена. А, че е неприятно е неприятно, разбира се”.
Той допълни, че политиците трябва да решат и въпроса дали да се покриват депозитите над 100 000 евро.
“Това, което казва сега действащият закон е, че при отнемане на лиценз Фондът за гарантиране на влоговете в 20-дневен срок трябва да избере банка, чрез която да изплати всички гарантирани депозити до 196 хиляди лева”, каза Искров.
Както е известно, тези вложения не бяха компенсирани в срок и в момента парите на всички вложители остават блокирани в КТБ.
“Тъй като има много недобронамерени…”експерти”, включително и някои експертни съвети, които се появиха, и които твърдят, че имало много инструменти и БНБ не си вършела работата и можела да отвори банката, използвам случая да кажа, че един от инструментите, за които говорят, например замяна на негарантираната част над 196 хиляди лева с някакви акции или финансови инструменти и така нататък, това е невъзможно по сегашното действащо законодателство”.
“Това е невъзможно да бъде извършено от БНБ, както е невъзможно БНБ да предостави ликвидност, с която да отвори тази банка. Това също е една, и от незнание, пък ако щете – умишлена лъжа, която се разпространява именно, за да идват хората пред БНБ, да не ходят на друго място”, коментира Искров.
Той изрази надежда, че 43-тото Народно събрание, което ще бъде избрано след вота на 5 октомври, да бъде по-разумно от 42-то, което отказа да приеме специален закон за КТБ.
Искров отрече да е имал депозити или каквито и да е взаимоотношения с КТБ или с дъщерната й банка “Виктория”. “Иван Искров никога не се е возил в частни самолети. Единствените три нерегулярни полета, в които през целия си публичен живот съм участвал, са били държавните самолети на правителството като член на държавни делегации”, заяви управителят на БНБ по повод твърденията, че се е возил със самолета на Цветан Василев.
Иван Искров заяви, че дали ще подаде оставка е “личен въпрос, който зависи само от мен”, но същевременно даде заявка, че няма да се оттегли доброволно: “…Ще бъда тук до решаване на въпроса КТБ тъй като искам да се намери най-доброто решение, и аз и моите заместници, и другите членове на управителния съвет, и директорите, които работят тук ежедневно, многочасово, да се намери най-доброто решение за групата КТБ и нейните клиенти”.
“Ако преценя, че не искам да нося отговорност, искам да спя по-спокойно, да бъда по-свободен, да не нося отговорностите на обществото ще ви информирам всички вас чрез мотивирано писмо. Що се касае до, бих казал, изцепките, на някои кандидат-депутати, заканващи се на управителя, че ще го сменят, бих искал да им кажа, че тези неща са много ясно уредени в Закона за БНБ”, каза Искров и препоръча на политиците да прочетат както този закон, така и Законът за функциониране. “Казва се Treaty on the Functioning of the European Union. Да го прочетат и да видят там как се освобождава управител и какви са последствията”.
Дали ще се случи оздравяването на КТБ не зависи от Централната банка, а зависи от разговорите между заявилите желанието си за оздравяване акционери, представлявани от EPIC и българското финансово министерство. Съответно, зависи дали ще се получи парламентарна подкрепа за евентуално положително становище на българското правителство, коментира Искров. По думите му, ако те не получат такава подкрепа, очевидно е, че не БНБ може да взима решения как да се разпорежда с парите на данъкоплатците.
Според Искров КТБ е изолиран случай, в останалите банки има възстановяване на доверието и нарастване на депозитите. Драстично нарастват депозитите в банковата система и през август – с над 1 милиард лева. Банките, ако страдат от нещо, то е от липсата на добри проекти, които да финансират, заключи Искров.
Междувременно учредители на Комитета за защита на финансовата и банковата стабилност в България призоваха в неделя държавата да блокира всички активи, които пряко или косвено
са купени с кредити от КТБ.
Тези активи са купени с нашите вложения и средства, затова имаме пълното основание да искаме такава мярка, аргументират искането си клиентите на банката.
В писмото се посочва още, че вече 90 дни от Комитета очакват БНБ да отговори на въпроса – фирмите, получили кредити от КТБ, имат ли обезпечение, за да притежава кредитният портфейл на банката реална стойност.
В писмото се настоява и за отговор на въпроса за твърденията за липса на 3.5 милиарда лева от КТБ, за които отговорност носел мажоритарният собственик Цветан Василев. Ако такива липси има, обществото трябва да знае на кого са раздадени тези пари, смятат от Комитета.
Учредителите на Комитета искат управителят на БНБ Иван Искров да каже истината за банката, както и “да спре да заплашва със съд Вежди Рашидов или който и да е потърпевш от казуса КТБ”.