Да бъде направен независим анализ на цялостната дейност на прокуратурата, каквото предложение бе записано в актуализираната стратегия за съдебна реформа, приета с голямо мнозинство от парламента.
За това настоява Европейската комисия (ЕК) в препоръките си, които са част от оповестения в сряда доклад за напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Осъществяването на външен одит на държавното обвинение бе предложено от бившия правосъден министър Христо Иванов, но срещна категоричния отпор на главния прокурор Сотир Цацаров. В края на м.г. обаче премиерът Бойко Борисов коментира положително тази възможност по време на посещение в Брюксел.
Освен това ЕК настоява страната ни да прилага наблюдение над движението на конкретни знакови дела на досъдебна и съдебна фаза, свързани със случаи на корупция по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност. Ефективното изпълнение на вече постановени осъдителни присъди също е отбелязано като проблем, с който българските власти трябва да се справят приоритетно.
Очаквано Висшият съдебен съвет (ВСС) за пореден път заема централно място в препоръките на евроекспертите, които отново подчертават, че са необходими резултати, “показващи прозрачно и последователно вземане на решения от ВСС във връзка с назначенията, като се прилагат ясни стандарти за професионални качества и етика и при своевременно вземане на тези решения”.
Разследване на данните за корупция в СГС и приемане на ЗСВ
Еврокомисията препоръчва още да бъде извършено “безпристрастно разследване” на всички твърдения, свързани със системно прилагани корупционни практики на високо ниво в Софийския градски съд (СГС), както и на “евентуални сходни практики в други съдилища”.
Отбелязва се и необходимостта от приемане на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), изготвени още от екипа на предишния правосъден министър в съответствие с правителствената стратегия за съдебна реформа.
От ЕК подчертават, че измененията на ЗСВ трябва да дадат възможност за “по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори, и да гарантира тяхното прилагане в тясно сътрудничество със съдебните органи”.
Не липсва и напомняне за съставяне на ясен график за прилагането на електронното правосъдие, както и за представяне на “необходимия капацитет за наблюдение и направляване на прилагането му”.
Приемане на антикорупционния закон и създаване на единен орган
По линия на борбата с корупцията ЕК недвусмислено препоръчва да бъде приет антикорупционният закон, изработен от екипа на вицепремеира Меглена Кунева, който бе бламиран на първо четене от парламента, включително и с гласовете на част от коалиционните партньори на ГЕРБ.
Еврокомисията подчертава, че той трябва да регламентира “създаването на единен орган със солиден независим мандат за борба с корупцията по високите етажи на властта”. От управляващите пък се очаква впоследствие да гарантират бързото създаване на новата структура и да я обезпечат материално.
В доклада фигурира и съвет за предоставяне на допълнителни правомощия на Агенцията по обществени поръчки, за да може да прави “задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки”. Настоява се и за продължаване на действията за справяне с корупцията по ниските етажи на властта в МВР, както и “в други рискови сектори в публичната администрация”.
“Прогресът в борбата с корупцията и организираната престъпност е труден”
В обобщение от Брюксел коментират неофициално, че България вече значително изостава от Румъния в усилията си да се бори с корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.
“Прогресът в борбата с корупцията и организираната престъпност е труден”, допълниха от ЕК пред Mediapool.
В края на 2016 г. е възможно да има нов голям доклад, който да обобщи постигнатото от София и Букурещ за десетте години членство в ЕС. Със сигурност мониторинговият механизъм остава в сила до края на мандата на Жан-Клод Юнкер.
Като един от най-големите проблеми в българската съдебна система се съзира нейното управително тяло – ВСС. Според евроекспертите и през м.г. институцията е била неспособна да гарантира успешно интегритета на магистратите чрез провала на политиките по кадруване, оценяване и налагане на дисциплинарни наказания.
Брюксел отчита проваленото приемане на антикорупционния закон и дава да се разбере, че държи на него, защото България има нужда от “силен и независим орган, който да се бори с корупцията”.