Държавата има нужда да прави политики през гражданския сектор, тя има нужда да използва ресурса на гражданския сектор, за да осигурява и социални услуги, и да навлиза в областите, в които трудно може да навлезе деликатно и в изработването на политики.
Това заяви министърът на правосъдието Христо Иванов, който взе участие в публичната дискусия, свързана с предложенията за промени в Закона за НПО, публикувани от Министерство на правосъдието, предаде репортер на БГНЕС.
Развитието на гражданското общество е много важно за нас. Аз мисля, че оттук нататък всяко управление ще черпи своята стабилност от един постоянен процес на отдаване на власт. Разбира се гражданското общество не се изчерпа с формализираните граждански неправителствени организации, но те са важен елемент от него, каза още Иванов.
На 14 ноември 2014 г. Министерство на правосъдието публикува на интернет страницата си проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Готвените промени гласят създаване на Съвет за развитие на гражданското общество, който ще включва равен брой представители на гражданските организации и представители на държавните институции.
Друг акцент в промените е създаването на Фонд за подкрепа развитието на гражданските организации, който няма да бъде създаван като нова администрация, а да бъде регламентиран като целева субсидия, предвиждана ежегодно в държавния бюджет.
Според министър Иванов най-вероятно ще има спекулации при създаването на Фонда за подкрепа развитието на гражданските организации. Тези, които експлоатират говоренето срещу гражданските организации, ще експлоатират и тази тема.
По думите на министъра на правосъдието финансирането не е важният въпрос. То е просто един от инструментите на държавата да прави политика през гражданския сектор. В България, в българския публичен сектор не се мисли достатъчно дълго. Дългото мислене с различни секторни политики се случва именно в гражданския сектор, посочи Христо Иванов.
Вицепремиерът и министър по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев каза от своя страна, че съществуват съмнения в дейността както на публичните институции, така и при юридическите лица с нестопанска дейност. Той смята от една страна, че за да бъде гражданският сектор силен, той трябва да няма отношения с държавата, но от друга страна държавата трябва да се грижи за гражданските организации. Според Томислав Дончев независимостта на гражданския сектор не изключва публично финансиране по концептуални въпроси. Демокрацията не е съвършена и гражданските организации трябва да премахват или минимизират дефектите на демокрацията.
В дискусията взе участие и Марис Йогева – изпълнителен директор на Мрежа на естонските неправителствени организации. В Естония функционира такъв съвет между правителство и неправителствени организации, в него има 24 членове, като поне половината са представители на гражданския сектор. Едно от най-важните неща при такъв съвет, според Йогева, е високото равнище на представителност и при правителството и при неправителствения сектор.
В края на декември миналата година БСК излезе със становище, че с подготвените законодателни промени управляващите се готвят да създадат Съвет за развитие на гражданското общество, който ще играе формално ролята на коректив и на практика ще облагодетелства определени граждански организации. От законопроекта става ясно, че за членове на Съвета ще се избират представители на НПО-та, които имат подкрепа от други организации от сектора.
„Гражданските сдружения са призвани да бъдат опоненти и коректив на централната и местна власт. Предложените текстове създават законови предпоставки за намеса на държавната власт при формиране волята и действията на гражданските сдружения. Вместо да създаде условия за свободно развитие, законопроектът създава механизми за канализиране енергията на обществените организации и превръщането им в удобни структури на властта”, изтъкват от Стопанската камара.