Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е решила на закрито свое заседание в сряда – 13 ноември 2013 г., да прекрати процедурата за отнемане на лиценза за работа на двете фирми на чешката компания ЧЕЗ у нас за разпределение и доставка на електроенергия в Западна България.
Причината е, че нарушенията, заради които комисията формално започна процедурата за вземане на лиценза на ЧЕЗ по поръчение на предишния премиер Бойко Борисов, не са достатъчни, за да се приложи това наказание, което е най-тежкото, предвидено в Закона за енергетиката, и се прилага, когато лицензиант не осигурява електрозахранване за потребителите си. Това става ясно от публикуваното тихомълком на сайта на ДКЕВР решение за спиране на процедурата срещу ЧЕЗ, която провокира остри изказвания срещу България от страна на чешкия премиер, а самата компания се оплака от правителството пред Европейската комисия.
Процедурата за отнемане на лиценза на фирмите “ЧЕЗ Електроразпределение” и “ЧЕЗ Електроснабдяване” бе открита на 19 февруари 2013 г., часове след като тогавашният премиер Бойко Борисов обяви на извънреден брифинг, че електроразпределителното дружество ще остане без разрешително за работа заради нарушения. Изявлението му дойде след като антимонополните протести прераснаха в антипровителствени, а ден по-късно кабинетът на ГЕРБ подаде оставка, докато за ДКЕВР остана търсенето на изход от ситуацията.
Все пак комисията продължи процедурата с аргументите, че ЧЕЗ не е приложила обществените поръчки при избор на фирми за външни услуги и ги е предоставила на свързани с компанията-майка в Чехия дружества. Според комисията неправомерно доставчикът на ток е прихванал за себе си близо 12 млн. лв. от дължими от негова страна 27 млн. лв. на НЕК, които обаче държавната компания от своя страна е имала да плаща на ЧЕЗ.
Електроразпределителното дружество съответно изпрати своите възражения срещу обвиненията, а повечето запитани от ДКЕВР ведомства за последиците от отнемането на лиценза на ЧЕЗ са се дистанцирали максимално, посочвайки, че това е изцяло в правомощията на регулатора и не е от техните компетенции да коментират това, стана ясно от документа на сайта на регулатора.
Малко са ведомствата с позиция и сред тях е външно министерство, според което подобно действие ще се отрази негативно на отношенията между България и Чехия и препоръчва да се проучи случаят обстойно, както и арбитражната практика при такива казуси.
Земеделското министерство обаче смело подкрепя отнемането на лиценза на ЧЕЗ независимо от последиците от това. От регионалното министерство обаче обръщат внимание, че ако се стигне до отнемане на лиценза, трябва да се обезпечи електроснабдяването на потребителите. Единствено здравното ведомство и министерството на културата предупреждават, че отнемането на лиценза на ЧЕЗ може да има последици за здравето на хората и състоянието на културно-историческите обекти.
Любопитна подробност е, че Министерството на икономиката и енергетиката не е цитирано със становище в решението на ДКЕВР.
Индикации, че ЧЕЗ ще запази лиценза си даде в началото на май служебният министър на икономиката и енергетиката Асен Василев, който заяви, че такива са изводите от правен анализ.
В крайна сметка енергийният регулатор сега излиза със становище, че посочените в Закона за енергетиката като основание за отнемане на лиценза на едно ЕРП нарушения са с твърде обща формулировка и реално не може да се приложи Законът за административните нарушения и наказания. Дава се за пример как в други закони се предвижда отнемане на лиценз след определен брой влезли в сила наказателни постановления или наложени санкции.
Комисията също така се усеща, че нейните констатации за нарушения от страна на ЧЕЗ може да бъдат отхвърлени от съд. ДКЕВР си признават също така, че констатираните нарушения реално не са свързани с изискваната по лиценз сигурност на доставките на електроенергията и няма как да доведат до проблеми с електрозахранването, които са единствената реална възможност, посочена в Закона за енергетиката за отменяне на лицензите на електроразпределителните дружества.
Друг момент е, че специално за липсата на обществени поръчки за външните услуги е нужно да има издаден акт от Агенцията за държавна финансова инспекция.