Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) откри в сряда процедури за отнемане на лицензите на ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго-Про” заради задържани плащания към обществения доставчик “Националната електрическа компания” (НЕК) за 318 млн. лв., за които от своя страна частните компании претендират, че са дължими от НЕК.
ДКЕВР се мотивира с това, че трите електроразпределителни предприятия (ЕРП) не спазват регламентираните със Закона за енергетиката принципи за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и осигуряване нормалното функциониране на електроенергийната система.
След извършени проверки по жалби на НЕК срещу трите ЕРП-та е установено, че те са прихващали средства от задълженията си към НЕК, като по този начин са нарушили наредбата за регулиране на цените на електроенергията. Задълженията на трите дружества към държавната компания са достигнали повече от 347 милиона лева.
Държавният енергиен регулатор определи седемдневен срок, в който трите ЕРП-та могат да преустановят нарушенията и да отстранят последиците от тях. В 14-дневен срок могат да представят писмени становища по решението за процедурата по отнемане на лиценза.
За 7 април е насрочено открито заседание на ДКЕВР за обсъждане на производството по отнемане на лицензите.
Междувременно министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви във Видин, където Министерският съвет проведе изнесено заседание, че настоящото правителство се опитва да поправи погрешно взетите решения на предишните управляващи в енергетиката. Той каза, че досега никога не е упреквал бившите управляващи, но сега трябвало да каже истината.
След като предишния ден ДКЕВР глоби с по 1 млн. лв. ЕВН и “Енерго-Про” заради незаконните според регулатора прихващания на суми, а за ЧЕЗ се очаква същата санкция до края на седмицата, трите компании съобщиха, че са платили частични суми към НЕК. От ЕВН са превели на държавния доставчик 32 млн. лв. краткосрочно финансиране, което обаче бе определено от НЕК като предложение за заем и поради тази причина отклонено.
ЧЕЗ и “Енерго-Про” съобщиха, че са платили още в понеделник по над 8 млн. лв. на НЕК и до края на месеца предстоят още по два превода, но от НЕК заявиха, че това са текущите транзакции по фактурите за закупена електроенергия и реално и трите дружества не спазват дадения им от ДКЕВР ултиматум да издължат 318-те млн. лв.
Трите чуждестранни компании имат по две фирми у нас – едната притежава приватизираната през 2004 г. и в периода 2011-2012 г. електроразпределителна мрежа, а другата – само снабдителното дружество, което се явява събирач на сметките от бита и бизнеса, от които после се разплаща с НЕК, а тя надолу по веригата към електроцентралите, а не та мините.
Проблемът сега е в това, че ЕРП-тата трябва да плащат на НЕК за закупените количества ток от различните енергийни източници. Част от тях е и токът от възобновяемите източници, който пък се изкупува задължително от ЕРП-тата и се предава на НЕК, която от средата на юли 2012 г. не си погасява редовно сумите за зеления ток. Така ЕВН, ЧЕЗ и “Енерго-Про” решават да си прихванат борчовете на НЕК от своите плащания, което се определя от ДКЕВ като незаконно и може да им коства лицензите за дейност.
От ЕВН съобщиха, че са си прихванали 104 млн. лв. като НЕК има да им плаща още 144 млн. лв., “Енерго-Про” съобщиха за над 46 млн. лв. задържани суми, от ЧЕЗ не са казвали своите сметки, но по думите на министър Драгомир Стойнев техните дължими суми са най-малки. При това положение или аритметиката на държавните органи не излиза, или трите компании спестяват информация за прихванатите суми.
Стартираната от ДКЕВР процедура по отнемане на лицензите на трите предприятия би отнела поне половин година заради сроковете, които предвиждат компаниите да представят своето становище по въпроса, после да отстранят нередностите, а ако се стигне до вземане на лиценза, ДКЕВР трябва да назначи особен представител на държавата, който да осъществява дейността им. Самият председател на комисията Боян Боев призна преди две седмици, че в закона има празнота в процедурата по особено управление на мрежовите активи, тъй като не е уредено как ще става разплащането.
При това положение държавата може да се окаже в ситуация, в която да трябва да изкупува от собственото си дружество НЕК електроенергия, което е спорно от страна на евроизискванията срещу енергийните монополи и защитата на конкуренцията.
От друга страна пък така държавата ще усети на собствен гръб собствената си политика на ценообразуване, тъй като ще се наложи да еквилибрира с паричните потоци към НЕК и към възобновяемите енергийни източници и ще попадне в своя капан за задължителното изкупуване на зеления ток, който не се плаща от НЕК, а в същото време парите не стигат.