Настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) е напълно дискредитиран и трябва да подаде колективна оставка. Такова мнение изрази политологът и програмен директор на Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов във вторник пред БНР.
По думите му избухването на скандала с есемеса, пратен на премиера Бойко Борисов и препратен от него на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов по време на заседанието на съвета в четвъртък, е поредният случай, довел до това ВСС да е “орган, лишен от доверието на хората, с много спорна репутация”.
“Единственият изход да се спаси положението е колективна оставка и нова процедура, която да легитимира този орган. Ясно е, че този есемес идва от човек, който има право да решава във ВСС, а не е просто част от администрацията, както е ясно, че този човек говори от името на група, не само от свое име“, добави Смилов, защитавайки тезата на редица юристи, че подобна комуникация с есемеси между съдебната и изпълнителната власти е пряко нарушение на конституционния принцип за тяхното разделение.
Според политолога “скандалът с есемесите оголи факта, че конституционализмът, освен набор от формални правила, е и набор от неформални правила, които всички трябва да спазват, а именно – когато си натоварен с много власт, трябва да я упражняваш автономно”.
Според него “държавата така или иначе е разклатена“ и в нашето изнервено общество винаги могат да се намерят поддръжници на конспиративните теории.
На въпрос за началото на президентската кампания и евентуалната ѝ връзка със скандала, покрай въпросния есемес Смилов коментира, че по-скоро става дума за опит за отвличане на вниманието – както по отношение на Радан Кънев, така и по отношение на Лозан Панов.
“Част от българската магистратура се мобилизира зад идеи за по-радикална реформа по начин, който вдъхва оптимизъм. Това е позитивна тенденция и не трябва да се бърка с партизация на магистратурата, защото в изявите си Лозан Панов и други от тази група са доста балансирани. Но това не е заявка за кандидатиране за президент или за нещо друго“, обобщи политологът.
Според него големият проблем в ситуацията преди президентските избори е “раздробеността на политическото пространство”. Заради това и той смята, че “позиционирането на партиите за президентската надпревара засега е доста условно”.
Помолен да коментира вероятността за провеждането на предсрочни парламентарни избори, той отбеляза, че “математически зад правителството има бройки, но ако се вгледаме в техните политики ще видим, че няма общи идеи, зад които те стоят“, което стои извън политическата логика на парламентаризма и не може да издържи дълго.