Германският адвокат на зам.-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов – Ханс-Петер Ул, ще представи материалите от делото за шестте отказани специални разузнавателни средства (СРС) пред Европейската комисия (ЕК).
Това заяви самият той в понеделник в интервю за “24 часа”, уточнявайки, че така комисията щяла да разбере “какви са проблемите на базата на един конкретен случай и съответно да си направи изводите”.
“Случаят показва, че с прокуратурата и съдилищата се злоупотребява за целите на политическата борба. Прокуратурата повдигна обвинения, които, трезво погледнато от самото начало, са напълно абсурдни”, смята юристът и бивш депутат в Бундестага.
Ханс-Петер Ул ще настоява пред европейските експерти на базата на този случай ЕК да стане по-конкретна в препоръките си към България в следващия мониторингов доклад.
“Така не може да продължава. Годините си минават, комисията предупреждава, установява малък напредък, но големи дефицити и така до следващия доклад. Вече почти 10 години”, допълва германският юрист.
Той обаче изобщо не коментира мотивите, с които Върховният касационен съд (ВКС) постанови миналата седмица окончателната оправдателна присъда на Цветанов по казуса. Според решението на третата инстанция подсъдимият несъмнено е извършил престъпление, отказвайки да разпореди прилагането на шестте СРС-та, тъй като преди това те нееднократно са поискани от прокуратурата и разрешени от съда.
ВКС категорично прие, че Цветанов не е имал никакво право да преценява дали да изпълни волята на съда или не, но го оправда заради гаф на прокуратурата, свързан с избора на правната квалификация на обвинението и доказването й. Той бе обвинен в престъпление срещу правосъдието, за което Наказателният кодекс изисква да бъде доказана специална цел – че подсъдимият е искал да избави някого от наказание, в случая Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков.
Доказателства в тази посока, поне по отношение на Тодоров, се съдържаха в едно от другите две производства, по които депутатът окончателно бе оправдан. Става въпрос за делото му за присвояване на 50 000 лева от бюджета на МВР, изплатени на бившия антимафиот от Велико Търново под формата на заплати и обезщетения, въпреки че междувременно той бе арестуван, разследван и лишен от задължителния за изпълнение на длъжността му секретен допуск.
По този казус разследващите събраха доказателства, че въпреки отнетия допуск до секретна информация на Тодоров, Цветанов не го е отстранил, въпреки че е бил длъжен да го направи по закон. Така бившият министър му бе дал възможност да пусне молба за освобождаване от МВР, вследствие на което да получи обезщетение от над 38 000 лева. Преди това пък със санкцията на Цветанов на Тодоров са изплатени заплати за общо 12 000 лева за времето, в което той не е бил на работа, а в следствения арест.
Ханс-Петер Ул обаче очевидно не възнамерява да постави на вниманието на експертите в Брюксел проблема с поведението на прокуратурата, която на практика е повдигнала обвинение, за което предварително е било ясно, че не може да докаже. В същото време по случая е имало достатъчно доказателства, че Цветанов е извършил престъпление, което щеше да е значително по-лесно доказуемо, ако разследващите бяха повдигнали обвинени за престъпление по служба.