Висшият съдебен съвет реши да поеме инициативата и се зае с организирането на мащабна дискусия на реформаторската Стратегия за съдебна реформа.

Форумът ще се проведе на 26 ноември и ще бъдат поканени много, много хора – всички министри на правосъдието от 2010 година насам, членовете на ВСС, представители на съсловните организации, над 50 магистрати, членовете на парламентарната правна комисия и бъдещият премиер. Това са над 100 души, без да се броят журналистите.

Инициативата бе подета в отсъствието на служебния правосъден министър Христо Иванов, чийто екип е автор на стратегията. Очаква се Иванов да остане на поста и в новото правителство, след като бъдещият премиер Бойко Борисов обяви, че предложения от него документ се ползва с подкрепата на Брюксел.

Заради официалното си посещение във Великобритания Сотир Цацаров също не присъства на заседанието на ВСС.

Ясен Тодоров (шеф на Етичната комисия във ВСС) обясни, че в съвета не знаели, че министър Иванов няма да присъства на заседанието.

“Не е лошо обаче ние да се заемем (с тая дискусия – бел.ред.)”, каза Ясен Тодоров.

По неофициална информация на Mediapool, в правосъдното министерство на свой ред не са знаели, че ВСС ще обсъжда какво да прави със стратегията. Точката бе внесена като допълнителна в дневния ред на съдебния съвет.

Юлиана Колева все пак напомни, че инициатор на обсъждането е бил министърът, а сега ВСС се опитва да иззема тази роля. “Имам чувството, че този формат има амбицията да покрие финалното й обсъждане”, каза тя.

“Министър Иванов точно затова ни помоли – да активизираме нашата дейност”, оправда активизирането на съвета Светла Петкова, която обикновено си мълчи по въпросите на съдебната реформа.

В крайна сметка решението за провеждане на голяма дискусия бе взето единодушно.

Практиката показва, че подобен род форуми се превръщат накрая в безсмислена говорилня. Последният пример бе дискусията, организирана от бившия правосъден министър Зинаида Златанова за проекта за нов Наказателен кодекс. Присъстваха стотина представители на неправителствените организации, а времето за изказване бе по три минути, за да може всеки да си каже мнението. Резултатът бе, че смислените изказвания потънаха в общия поток, което не доведе до нищо.