България регистрира най-ниско ниво на прозрачност в лобистката дейност сред 19 от страните-членки на ЕС, подложени на изследване по темата от Асоциация “Прозрачност без граници”, огласено в сряда. В него са били включени и Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС.
Основният извод на авторите на доклада е, че само две от изследваните страни – Словения и Литва, са изпълнили поне половината от изискванията, които според организацията, бореща се с корупцията, са необходими за защита на обществото от прокарването на сенчести интереси.
Индексът от максимално 100 процентни единици се формира по три направления – прозрачност, почтеност и равен достъп до информация.Средният резултат на 19-те държави е 31%. Големи икономики като Германия, Италия и Испания, както и Португалия са с по-малко от 25%, а Унгария и Кипър са на дъното с едва 14%, сочи докладът на “Прозрачност без граници”.
България събира общ резултат от 25%, което представлява под средните 31% за региона и може да бъде разчетен като лошо представяне. Особено тревожен е фактът, че страната получава много ниска оценка по показателя прозрачност на лобистката дейност – едва 13%. Средната стойност за региона по този показател е 26%.
Този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол, отбелязват авторите на доклада.
Според констатациите в него целият ЕС спешно се нуждае от реформа в тази област. От 19-те изследвани страни-членки, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Налице е практически безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху ежедневния живот на европейците. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Великобритания.
Институциите в Брюксел, където всъщност се води значителна част от лобистката дейност в ЕС, също събират тревожен резултат от 36%. Европейската комисия се представя добре, защото преминава прага от 50%, но европарламентът е с 37%, а Съветът на ЕС – с едва 19%.
“Макар лобирането да е интегрална част от всяка здрава демокрация, непрекъснатите скандали из цяла Европа само демонстрират, че без ясни и приложими правила и регулации ограничени кръгове с повече пари и контакти могат да доминират взимането на решения”, предупреждават от “Прозрачност без граници”.
Според препоръките на организацията страните-членки на ЕС и европейските институции трябва да приемат ефективна регулация на лобирането, която да обхваща широк кръг от лица и групи, които влияят пряко или косвено върху политическите решения и законодателството.
“В противен случай липсата на контрол върху лобирането заплашва да подкопае устоите на демокрацията в региона”, подчертава в заключение заместник-председателят на българския клон на “Прозрачност без граници” Елена Панфилова.