Представители на българите зад граница не приемат внесените нови поправки в Изборния кодекс за гласуването в чужбина и настояха да се върне възможността, залегнала в стария кодекс на Мая Манолова, за автоматично откриване на избирателна секция там, където на предишни избори са гласували над 100 души. На дискусия, проведена в четвъртък в парламентарната комисия за българите в чужбина, те настояха още за създаването на район “Чужбина” и за по-голяма отговорност на партиите по организацията и контрола на изборния процес, включително и чрез задължение да се командироват хора за членове на секционните комисии.
Депутатите от комисията казаха, че почти нищо не могат да сторят и изтъкнаха достойнствата на внесените сега текстове.
Срещата се проведе часове след като депутати от ГЕРБ, Патриотичният фронт, Реформаторският блок и “Български демократичен център” (БДЦ) внесоха обещаните промени за гласуването на българите в чужбина. Предлага се корекция на същите текстове от Изборния кодекс, на които президентът Росен Плевнелиев наложи вето, но мнозинството прегласува по настояване на ПФ. Новите текстове бяха внесени, след като старите разпоредби, ограничаващи вота зад граница, бяха обнародвани в Държавен вестник.
Измененията предвиждат във всяка държава извън България да могат да се разкриват до 35 секции, като за изборните бюра извън дипломатическите и консулски представителства ще се изискват 60 заявления, а не 100, както беше досега.
Мотивите към законопроекта, под които първият подпис е на Цветан Цветанов, изглеждат като писани от самия него. Посочва се, че твърденията за неравнопоставеност на българските граждани са необосновани, но пък внесените промени ще преодолеят това.
“С изменението на чл. 14 се цели да се усъвършенства режимът на гласуването извън страната при национални избори, да се преодолеят необоснованите твърдения за въведено неравно третиране на българските граждани и да се осигури упражняването на активното им избирателно право”, гласи първото изречение на мотивите.
По-нататък се казва, че проектът гарантира равното третиране – първо, като във всички държави българите ще откриват секции с подаването на 60 заявления и второ, с еднаквото за всички ограничение за максимум 35 секции в дадената държава.
Разлика в третирането обаче има – за държавите в ЕС е дадено право на ръководителите на дипломатическите и консулските мисии да определят къде ще са секциите, но за страните извън ЕС, сред които Турция, това ще се решава от Централната избирателна комисия. Предложение за броя и мястото на секциите ще се прави от посланика или консула, но крайното решение ще е на ЦИК.
Българите зад граница искат връщане на автоматичните секции
Досега имаше възможност за автоматично разкриване на секции там, където са гласували над 100 души на последните избори. Представителите на българите зад граница заявиха, че именно това е довело до 66% ръст на гласувалите в чужбина на парламентарните избори през 2014 г. спрямо вота през 2013 г.
“От новия законопроект, който уж трябва да поправи стореното досега, липсва основна част – и това са така наречените автоматични секции. Разкриването им води до предвидимост и по-добра организация на изборния процес”, каза по време на дискусията Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.
Тя допълни, че внесената законова поправка не помага, а продължава да пречи на вота в чужбина.
Десислава Христова, която е живяла в Лондон и е участвала в организация на избори, също настоя за връщането на тази възможност. Тя поясни, че сънародниците ни трудно получават информация за организацията на изборите, сроковете за събиране на заявления също са кратки, а и увеличаването на броя на нужните заявления от 40 на 60 създава допълнителна трудност.
Вела Димова, също представител на българите зад граница, каза, че има начин да се гарантира сигурността на изборния процес, без да се жертват демокрацията и правата на българите. Тя отбеляза, че от 18 членове на комисията само един е подкрепил ветото на президента.
Другият въпрос, повдигнат от българите зад граница, бе за възможността да се гласува по пощата. Темата отново стана актуална, след като вотът по пощата се оказа решаващ за това президентските избори в Австрия да не бъдат спечелени от крайнодесен кандидат.
Как стигнахте до числото 35?
Вела Димова запита депутатите как са преценили, че таванът за броя на секциите в чужбина трябва да е 35 броя: “Откъде е това число 35? Не почива нито на данни, нито на принципи. Очевидно е, че целта е да се ограничи вотът в Турция. Държавата абдикира от отговорностите си за организацията на вота там.”
Присъстващите народни представители не дадоха обяснение. По-рано председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) призна, че 35 било компромисното число, постигнато в преговорите между управляващите.
Според данните от вота през 2014 г. повече секции е имало само в Турция, САЩ, Великобритания и Испания, като намалението е драстично – със 101 секции, само в Турция.
Димитър Танев от ГЕРБ цитира справка от ЦИК, според която през 2009 г. при 6 секции в Лондон са гласували 7362 души, а през 2014 г. при 41 секции – 14 102. В Македония, където около 70 000 души имали право на глас, през 2009 г. е имало една секция и са гласували 320 души, а през 2014 г. – в три секции са гласували 582 души. В Турция през 2009 г. е имало 123 секции и броят на гласувалите е бил 91 539, а през 2014 г. секциите са се увеличили до 136, но пък броят на гласувалите е намалял до около 62 300 души.
Изводът на депутата е, че по-големият брой секции не означава автоматично ограничаване на избирателни права.
Не е важно на колко места ще има секции, а какъв ще е контролът
Иларион Иларионов, който е съветник на външния министър Даниел Митов и бивш член на Централната избирателна комисия, заяви, че проблемите не са еднородни и в различните държави има различни проблеми. Според него не е важно на колко места ще има секции, а какъв ще е контролът на изборния процес зад граница. Всички партии се отдръпват от ангажимента си и не запълват квотите в секционните избирателни комисии в чужбина, допълни той.
Иларионов даде пример с европейските избори през 2014 г., когато в секция, открита в село в Полша, са 231 гласували човека и всичките 231 бюлетини са били за една партия. На парламентарните избори същата година обаче, когато вече е имало командировани представители на държавата, на същото място са гласували 79 души и то за различни партии.
Разговор между “различни цивилизации”
Председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева изтъкна, че дори новите текстове биха създали поредица процедурни пречки и обърквания. И обясни, че мотивите, с които се въвеждат ограниченията – “намеса в националната ни сигурност от страна на Турция” – не са подкрепени с данни.
Тази ѝ реплика пък предизвика депутата от “Атака” Станислав Станилов да извика, че “има много данни”, но отказа да ги съобщи на Цонева, тъй като с нея били от “различни цивилизации”. Тя на свой ред му отвърна: “Добре, че не сме представители на различни биологични видове”, визирайки нашумяло изявление на виден общественик за бежанците.
В крайна сметка след час и половина разговори депутатите закриха заседанието на комисията с мотива, че тя не може да вземе никакво решение, но пък е създадена, за да се грижи за правата на българската диаспора зад граница.