Колона от десетки автомобили се включи в поредния протест срещу определянето на Александър Методиев от ДПС като депутат от Кюстендилски регион след добавяне на гласовете от Турция.

Коли, мотори, трактори и макети на черешови топчета затвориха в понеделник пътя за ГКПП-Гюешево при кюстендилското село Жиленци за около час. Жители на Дупница пък блокираха за петнайсет минути движението по главния път “Е-79” край мястото, където през 1997 година бяха издигнати барикади.

Те дадоха заявка, че ще продължат с демонстрациите и се заканиха да блокират Народното събрание в деня на полагане на клетва на новите депутати.

Демонстрацията започна с автошествие от Кюстендил, а огромната колона от коли беше водена от местния рокерски клуб “Нощни вълци”.

“Боят настава”, обяви кметът на Кюстендил Петър Паунов от импровизирана трибуна.

Той заяви, че понеделник е ден за предупреждение – “60 минути по-малко за властване и за това да се омърсява България и да се създават закони, които не се спазват”. Паунов посочи, че трябва да бъде приета нова законодателна система – мажоритарен избор на всеки български народен представител, а хората да бъдат стимулирани за това, че гласуват. Той допълни, че очаква декларация от всички политически партии за това, че подкрепят мажоритарния вот.

“ДПС твърди, че е за спазване на конституционните права, закона и морала – ако сте морални, искаме да бъде уважена жалбата срещу гласовете от Турция и да бъдат преразпределени мандатите така, че да има справедливост. Ако това не се случи, ще настояваме ДПС да покаже клетвени декларации за отказ от встъпването им в парламента. Кюстендилски избирателен район няма избиратели от ДПС”, каза Паунов, цитиран от БТА.

Протестиращите искат спешни промени в Изборния кодекс

Жителите на Дупница, водени от кмета Методи Чимев, призоваха от своя страна за спешни промени в Изборния кодекс и заявиха, че няма да спрат протеста си.

Чимев, който също бе сред протестиращите заяви, че около пет хиляди души до момента са се включили в протестната подписка “Не на подменения вот”.

По същото време се проведе и протест на граждани от Дупница, Ямбол и Кюстендил пред сградата на Централната избирателна комисия в София, като няколко десетки души скандираха в центъра на София “Долу ДПС”.

Председателят на Общинския съвет на Кюстендил Иван Андонов обяви от своя страна в понеделник пред БНР, че това е началото на мащабна кампания.

Движението има 840 гласа в Кюстендил, но заради вота от чужбина, който бе спечелен именно от Движението за права и свободи, пропорциите се променят. Така Методиев, по-известен като Бат Сали, получава място в Народното събрание.

Миналата седмица Мая Манолова от БСП, избрана за депутат от Кюстендилски район, призова ДПС да оттегли Бат Сали, за да не се засилва общественото и етническото напрежение, а на негово място да влезе втората в листата на ДПС Анна Благоева, която е местна и е бивша носителка на титлата “Кюстендилска пролет”.

По този повод ДПС излезе с официална позиция, в която напомни, че “разпределението на мандатите е съгласно методиката, основана на разпоредби в Избирателния кодекс и вследствие на приетата с него формула на Хеър – Ниймайер за математическо изчисляване на мандатите”. Наред с това ДПС припомня, че основният автор на този Изборен кодек е ГЕРБ, а последните промени в него са изработени от парламентарна комисия с председател от БСП (Мая Манолова).

Проблемът е предизвикан заради липсата на избирателен район в чужбина

Експертът по изборно законодателство Димитър Димитров коментира пред БНР, че съществува проблем с т.нар. “локална несправедливост” – районите не произвеждат мандати, които отразяват тежестта на дяловете гласове, подадени за отделните лица.

“Сегашният проблем отчасти е предизвикан от това, че не съществува пълноценен 32-ри избирателен район в чужбина. С гласовете от там се разпределят почти 10 мандата, както е в последния случай. Десет народни представители трябва да бъдат разпределени вътре в страната”, допълни Димитров.

Експертът не е убеден, че е удачно сегашната методика за разпределение на мандатите да бъде сменена с нова, която да позволи 120 от депутатите да се избират мажоритарно, а останалата половина пропорционално.

“Ако 120 депутати се определят мажоритарно, със сигурност ще се засили натискът върху контролираното гласоподаване, защото разликите, с които ще се избират тези 120 депутати, много ще приличат на разликите, с които се избират кметовете в средните по размер общини. Много често тези разлики са малки и зависят от преместването или контролирането на малки дялове от гласовете”, каза Димитров.

За идеята за прерайониране и създаване на приблизително еднакви райони Димитър Димитров каза, че “това ще създаде по-добри условия гласовете, които се подават в по-големи райони, да получават разпределение, което ще бъде по-близко до резултатите от разпределението на гласовете в тези райони”.