НАП проверява магистрат за разминаване от над 20 000 лв. между декларацията и данните за имуществото му

За един магистрат Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е установил несъответствие от над 20 000 лв. между обявеното в декларацията му и публичната информация за имуществото му. Затова е сезирана Националната агенция за приходите, която да провери какво е действително притежаваното от него имущество.

От ИВСС не посочват кой е въпросният магистрат. От институцията съобщиха, че има и още един, за когото е констатирано несъответствие между декларацията и установеното от ИВСС имущество. То обаче е под 20 000 лв. и затова казусът не е предаден на НАП, а самият инспекторат ще извърши допълнителна проверка.

Иначе ИВСС обяви, че вече е проверил всичките 4195 годишни декларации за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи за 2016 г. Реално това е означавало проверка на около 11 000 души, тъй като тя обхваща не само имуществото на съдията, прокурора или следователя, а и това на съпруга, лицето, с което се намира във фактическо съжителство и на ненавършилите пълнолетие деца.

„Фактически бе проверено имуществото на около 11 000 лица, включително наличностите по банковите им сметки към 31 декември 2016 г. Именно проверката на тези обстоятелства, налагаща разкриването на банкова тайна, не позволи Инспекторатът да приключи проверките до изтичане на инструктивния тримесечен срок по чл. 175д, ал. 1 ЗСВ“, обясниха от ИВСС.

След основната проверка на всичките 4195 декларации е установено, че 3493 са попълнени напълно коректно.

В 702 от декларациите е имало несъответствия с информацията в регистрите на държавните и общинските власти. Но магистратите са подали коригираща декларация и за 668 от тях разминаването е отстранено в срок.

От ИВСС обясниха, че в 32 от случаите двуседмичният срок по чл. 175ж, ал. 2 ЗСВ за подаване на коригираща декларация все още не е изтекъл. 

 Междувременно в Държавен вестник беше публикуван антикорупционният закон. С него се променят и някои текстове от Закона за съдебната власт.

Като първо на ИВСС се дава 6-месечен срок, а не 3 месечен, за проверка на декларациите. А магистратите се задължават да декларират и произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. 

НАП проверява магистрат за разминаване от над 20 000 лв. между декларацията и данните за имуществото му

За един магистрат Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е установил несъответствие от над 20 000 лв. между обявеното в декларацията му и публичната информация за имуществото му. Затова е сезирана Националната агенция за приходите, която да провери какво е действително притежаваното от него имущество.

От ИВСС не посочват кой е въпросният магистрат. От институцията съобщиха, че има и още един, за когото е констатирано несъответствие между декларацията и установеното от ИВСС имущество. То обаче е под 20 000 лв. и затова казусът не е предаден на НАП, а самият инспекторат ще извърши допълнителна проверка.

Иначе ИВСС обяви, че вече е проверил всичките 4195 годишни декларации за имущество и интереси на съдии, прокурори и следователи за 2016 г. Реално това е означавало проверка на около 11 000 души, тъй като тя обхваща не само имуществото на съдията, прокурора или следователя, а и това на съпруга, лицето, с което се намира във фактическо съжителство и на ненавършилите пълнолетие деца.

„Фактически бе проверено имуществото на около 11 000 лица, включително наличностите по банковите им сметки към 31 декември 2016 г. Именно проверката на тези обстоятелства, налагаща разкриването на банкова тайна, не позволи Инспекторатът да приключи проверките до изтичане на инструктивния тримесечен срок по чл. 175д, ал. 1 ЗСВ“, обясниха от ИВСС.

След основната проверка на всичките 4195 декларации е установено, че 3493 са попълнени напълно коректно.

В 702 от декларациите е имало несъответствия с информацията в регистрите на държавните и общинските власти. Но магистратите са подали коригираща декларация и за 668 от тях разминаването е отстранено в срок.

От ИВСС обясниха, че в 32 от случаите двуседмичният срок по чл. 175ж, ал. 2 ЗСВ за подаване на коригираща декларация все още не е изтекъл. 

 Междувременно в Държавен вестник беше публикуван антикорупционният закон. С него се променят и някои текстове от Закона за съдебната власт.

Като първо на ИВСС се дава 6-месечен срок, а не 3 месечен, за проверка на декларациите. А магистратите се задължават да декларират и произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. 

Месечната вноска на адвокатите към ВАдС скача от 10 лв. на 20 лв.

От 1 април вноската, която всеки месец адвокатите правят към Висшия адвокатски съвет (ВАдС), ще е 20 лв., вместо 10 лв. Това решение  е взел съветът на заседанието си на 12 януари.

„Определеният нов размер на вноската от 20 лв. е съобразен с промяната на основните икономически фактори, както с нивото на инфлацията през периода 2005-2017 г., така и с промяната на минималните размери на адвокатските възнаграждения за периода 2005-2017 г. и актуалното ниво на минималната работна заплата за 2018 г. и средномесечния размер на работната заплата, като основни измерители на доходите“, обясняват от ВАдС.

Освен това от висшия орган на адвокатурата сочат, че целта е да бъде обезпечена финансово програмата на съвета за тази година, както и да се сложи началото на натрупване на средства, които са необходими за „дългосрочното развитие на българската адвокатура като модерна адвокатура“.

От ВАдС изброяват 11 насоки, в които ще работят още от тази година и с които ще се постави началото на програмата за модернизиране на адвокатурата.

Една от големите реформи е въвеждането на е-адвокатура. И от съвета посочват, че тя изисква инвестиции в серия направления, като част от тях са например въвеждане на възможност за електронно сезиране на ВАдС и съветите по места от граждани и адвокати. Адвокатурата ще работи и за безхартиен обмен на всички документи, включително и на дисциплинарните преписки. Ще бъдат въведени електронни адвокатски карти върху смарт-устройства (мобилни телефони).

Съветът обяснява, че ще използва финансирането от увеличените вноски и за дейността си по сезиране на Конституционния съд, за кампания за промените в Закона за адвокатурата, за повече семинари, както и за борба с нелоялната конкуренция.

Решението за ръста на месечните вноски към ВАдС идва месец след като беше взето и такова за увеличение на встъпителните вноски. От началото на тази година тази за лица с осигурителен стаж до 3 години скочи от 200 лв. на 600 лв., а за останалите от 500 лв. на 1500 лв. 

Кметът на Павел Баня отива на съд за сделка отпреди 10 години

Кметът на Павел Баня Станимир Радевски ще бъде съден за скандална имотна сделка отпреди близо 10 години. От прокуратурата съобщиха, че са внесли в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Радевски за престъпление по служба.

Той е кмет на Павел Баня вече четвърти мандат и става дума за негови действия от 2008 г. и конкретно за скандалната сделка за плажния и увеселителен комплекс в града, прехвърлен на бизнесмена Теньо Паунов. Заради тази сделка двамата бяха арестувани преди 5 години при акция на полицията в Стара Загора и тогава беше съобщено, че Радевски е прехвърлил на Паунов през 2008 г. пет имота от комплекса, като щетата беше оценена на над 800 000 лева. Месец след ареста, Паунов беше намерен мъртъв в дома си, като предположенията бяха, че е получил инфаркт.

Сега от прокуратурата съобщават, че кметът е обвинен за прехвърляне собствеността на 4 имота публична общинска собственост на урегулиран поземлен имот, представляващ частна общинска собственост. Според обвинението целта била да се набави облага именно за бизнесмена Паунов, от което са могли да настъпят немаловажни вредни последици за общината.

Теньо Паунов е стопанисвал Спортно-развлекателен плажен комплекс в Павел баня и в предишни години, като през 2003 г. там бяха открити наркотици и боеприпаси, а след 3 години бизнесменът беше осъден условно.

Срещу Радевски са подавани множество сигнали през годините, свързани все с работата му като кмет на града. Те обаче не стигаха до съд, докато през ноември 2015 г. Радевски не уби човек на пътя. Кметът блъсна с автомобила си 64-годишен мъж, който бутал колелото си вечерта без светлоотразителна жилетка по пътя от Павел Баня за село Виден. Радевски се призна за виновен и беше осъден само на пробация.

Причиняването на средна телесна повреда от роднина да се преследва след тъжба, но до прокуратурата

Нанасянето на средна телесна повреда от роднина да се преследва по тъжба на пострадалия, но тя да е до прокурора и делото да не може да бъде прекратявано по искане на жертвата. Това предлагат в проект за изменение на Наказателния кодекс 18 депутати от БСП, начело с лидерката на партията Корнелия Нинова.

Проектозаконът, който от левицата обявяват за алтернатива на ратификацията на Истанбулската конвенция, беше внесен в Народното събрание.

Той предвижда изменение на два текста от НК. Първият е особената разпоредба на чл.161, чиято първа алинея в момента предвижда, че „за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия“.

Сега от левицата предлагат преследването на средната телесна повреда, причинена от роднина, да бъде уредно във втората алинея на чл.161 НК. И разпоредбата да придобие следната редакция: „За телесна повреда по чл. 129, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, както и за престъпления по чл. 133, чл. 135, ал. 1, 3 и 4 и чл. 139 - 141 наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане“.

„Към момента умишлените средни телесни повреди по чл. 129, извършени между лица с родствена връзка са престъпления от частен характер, т.е. наказателното им преследване се извършва по тъжба на пострадалия, подадена до районния съд. Ако такава тъжба не е подадена или впоследствие бъде оттеглена от пострадалия, то това престъпление може да остане ненаказано. Със законопроекта се предлага същите вече да се определят като престъпления от общ характер. Това ще означава, че: първо, за започването на наказателно производство отново ще е необходима тъжба на пострадалия, но подадена до прокуратурата, а не до съда; второ, за разлика от същинските престъпления от частен характер, тъжбата няма може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице и трето - за разлика от частните, при които тази фаза се пропуска, сега вече по наказателното делото ще се провежда досъдебно производство“, мотивират се от БСП.

Вносителите сочат като основен аргумент за това изменение „отношението между извършителя и пострадалия, съществуващите между тях близост и родствени връзки и докъде може да навлезе в тях намесата на държавата“. „Освен продължителната и ясна българската наказателноправна традиция телесните повреди между лица от най-близкия семеен кръг да са престъпления от частен характер, не е самоцелна. На практика в тези случаи пострадалият е затруднен в ефективното събиране и представяне на доказателства  свидетели, снабдяване с книжа и други документи, релевантни към доказването на престъплението. По-лесно и по-ефективно тези действия се извършват от разследващите органи или прокурора. Освен това факт е, че близостта между извършител и пострадал, наличието на зависимост, страх и други подобни причини, могат да направят трудно, най-често практически невъзможно организирането на обвинението от страна на пострадалия“, пише още в мотивите.

Другото изменение, което предлагат от БСП, е да се създаде квалифициран, по-тежко наказуем, състав на престъплението по чл.296, ал.1 НК. Той предвижда, че „който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“. От левицата предлагат, ако някой повторно попречи или осуети изпълнението на решение на съда или на заповед за защита от домашно насилие, наказанието да от една до пет години затвор. 

Page 3 of 2,023 12345...»