Парламентът прие оставката на кабинета „Орешарски”

Народното събрание прие оставката на кабинета „Орешарски" след близо 3-часови дебати.

„За" оставката гласуваха 180 депутати, 8 против , въздържаха се 8

Тази сутрин депутатите най-накрая успяха да съберат кворум, който беше осигурен с помощта на народните представители от опозицията. Депутатите от "Атака" влязоха по-късно в зала, с изключение на лидера на партията Волен Сидеров.

Близо три часа народните представители обсъждаха оставката на кабинета "Орешарски", като в зала влязоха премиерът Пламен Орешарски и министрите му.

ГЕРБ не е виновна за противопоставянето в парламента и обществото, заяви по време на дебатите по оставката на кабинета "Орешарски" Цветан Цветанов. Той призова политическите сили да спрат с обидите.

Лидерът на ДПС Лютви Местан призова от парламентарната трибуна да се обърне поглед напред и да се научат уроците от управлението.

„Не приемам оценката за разруха, за катастрофа, защото чета в тази оценка желание да се спечели предварително предимство - както в хода на предизборната кампания, така и после", допълни Местан.

Какво следва след оставката на кабинета „Орешарски"?

След падането на правителството държавният глава провежда консултации с парламентарно представените партии. По Конституция той трябва отново да връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидат-премиер на първата политическа сила според резултатите от изборите през 2013 г. В случая това е ГЕРБ. От партията имат най-много седем дни или да съставят кабинет, който да предложат за гласуване в парламента, или да върнат мандата.

Ако ГЕРБ се откаже, мандатът се връчва на втората политическа сила, в случая това е БСП. Ако и те се откажат да съставят правителство в рамките на този парламент, държавният глава има право, по свой избор, да даде възможност за последен трети опит. Тогава проучвателен мандат може да получи всяка една от останалите парламентарни групи - ДПС или Атака.

Цялата процедура може да продължи максимум 21 дни в зависимост колко време всяка партия държи в себе си проучвателния мандат. Минимален срок за връщане на мандата обаче не е определен, т.е. процедурата би могла да бъде скъсена по споразумение между партиите и президента.

Ако никоя партия не състави кабинет, държавният глава разпуска Народното събрание. В същия акт насрочва дата за нови избори. Назначава служебно правителство за този интервал от време, което има за основна задача организирането на предсрочни избори. Вотът за ново Народно събрание трябва да бъде проведен не по-късно от два месеца от прекратяване на правомощията на предходното.

Докато служебно правителство бъде назначено, старият кабинет продължава да функционира.

Вече стана ясно, че предсрочните парламентарни избори ще са на 5 октомври.