Наказателният кодекс на “дребните” престъпници влезе в парламента

Очакваният над три години проект за нов Наказателен кодекс (НК) бе внесен от правителството в Народното събрание с надеждата да подпомогне борбата на държавата с тежките престъпления, новите форми на престъпност като финансовите измами, както и с корупцията по високите етажи на властта. Това бе очакването на българското общество, магистратите и Европейската комисия при положение, че сега действащият закон е в сила от далечната 1968 година.

Внимателният прочит на проекта за нов НК обаче показва архаични и популистки тези за това що е то престъпност, според настоящите управляващи.

Една от големите крачки напред е отпадането на доживотния затвор без право на замяна, който в повечето държави-членки на ЕС е смятан за нехуманно наказание. Наред с този прогресивен възглед, правителството на социалистите и либералите, за каквито се пишат в БСП и ДПС, иска да превърне в престъпник всяко хлапе на възраст над 18 години, хванато с цигара марихуана. Наказанието е от една до шест години затвор. За престъпници за затвор са обявени и дребните шарлатани по пазарите. Под ударите на закона попада и всеки българин, който държи някакъв старинен предмет в къщата си.

Новият НК маркира и тежкия проблем с цензурата в медиите, но само, за да го направи още по-тежък.

Една цигара и си там

Сегашният Наказателен кодекс решава проблема с еднократната доза наркотици по сравнително разумен начин. Всеки заловен с количество наркотик, което властите считат за "маловажен случай", е заплашен с глоба до 1000 лева. Затвор не се предвижда. В същото време има тежки наказания при откриването на значителни количества дрога, които очевидно са предназначени за трафик или продажба.

Новият "прогресивен" закон не прави такава разлика. Проектът за НК зове за поголовно въдворяването на множество хора, някои съвсем млади и без престъпни навици, в ужасяващите български затвори, оприличавани от международните правозащитни организации на зандана от "Среднощен експрес".

Не е трудно да се предвиди какво ще се случаи с правоохранителната система, ако НК бъде приет в сегашния си вариант без да прави разлика между цигара марихуана и кило марихуана. Ударното увеличаване на наказанията в закона ще доведе до неимоверно увеличаване на корупционния натиск върху полицията. Несравнимо по-евтино е да опиташ да платиш на полицията преди тежката съдебна система да се е завъртяла.

Честните полицаи от своя страна ще бъдат поставени пред моралната дилема дали да изпълнят своите задължения по закон, пращайки младежи без престъпни нагласи към затвора, или да си затварят очите за тези простъпки. В крайна сметка системата ще бъде поставена от една страна пред перспективата от задръстване с дела, а от друга - в условия на тежка корупция и затваряне на очите. Една нормална държава не би трябвало да подлага на подобни изпитания своите служители и граждани, а да има разбиране за "живия" живот.

Новият Наказателен кодекс обаче не спира дотук в опитите си да създава изкуствено престъпници.

За осигуровките и кантара

Без съмнение друг важен текст в новия НК е въвеждането на затвор за неплащане на осигуровки. Работодателските организации вече протестираха срещу налагането на подобни репресивни мерки, защото се поставя знак за равенство между неплащането на данъци, такси и осигуровки.

Аргумент против въвеждането на този престъпен състав е, че инкриминирани са само работодателите, но не и работниците, които също имат задължения към плащането на осигуровките. Не е ясно и как прокуратурата ще действа срещу представителите на държавата, ако се установи, че и тя не плаща осигуровки. Напомня се, че още през 2000 година Конституционният съд е обявил мярката за противоконституционна.

Дебатът по този текст обаче има голям политически потенциал в сравнение с други несъвместими със здравия разум теми, залегнали в новия НК. Такава е присъствието на престъпен състав за неизправен кантар. Новият НК е достигнал до непонятни нива на популизъм в опита си да заблуди гражданите, че защитава техните права, та заплашва със затвор до 1 година всеки дребен измамник по пазарите, който мами с кантара.

През 21 век държавата е изпаднала в ролята на гневна баба, която се е развикала на касиерката за 50 грама по-малко от евтиното сирене. Измамите с кантарите не са нещо приятно за потребителите, но всеобщият опит не говори за успехи на контролните органи да налагат дори и глоби при подобни случаи. Затварянето на очите е всеобща практика. Какво остава, ако се предвиди налагането на затвор и тежко триинстанционно наказателно производство?

Също като текстовете с еднократната доза, корупционният потенциал на текста с кантара е огромен. Трудно може да се каже как изобщо тези случаи ще достигат до прокуратурата, а тя от своя страна да ги приеме на сериозно.

Затвор до една година се предвижда и за търговец, който заблуждава клиентите за качеството на стока. Така всеки търгаш, сложил надпис, примерно, "Супер картофи" на стоката си, която обаче никак не е "супер", също е заплашен със затвор до 1 година. Въображението не може да обхване броят на сигналите, които ще се излеят в прокуратурата. Отсега обаче е ясно, че по тях просто няма да се работи. Кой ще плаща за експертизите на зарзавата също не е ясно. Едно е сигурно – стандартът "Стара планина" няма как да бъде наложен през НК.

Цензурата и автоцензурата

Веднага, след като е решил въпросите със зарзавата и "наркоманите", НК се захваща да реши и проблемите със свободата на словото. Новост е появата на понятието "цензура". Всеки, който противозаконно контролира или ограничава печатни произведения, публични изяви, спектакли или дейността на медиите, ще се наказва с глоба до 8 хиляди лева. Законът обаче мълчи по въпроса какво точно е "незаконно" ограничаване и контрол.

Отделно НК разписва, че всеки, който незаконно ограничава правото на мнение се наказва със затвор до 2 години, пробация или с глоба. Въпросните текстове в новия НК са изключително популистки и дори лицемерни, защото представляват голи декларации и не решават големия проблем със свободата на словото в българските медии. Те са твърде общи и на практика заобикалят същината на проблема.

На фона на тези популистки декларации новият Наказателен кодекс въвежда напълно законна цензура на медиите. Правозащитната организация Програма "Достъп до информация" отправи остри критики срещу предложението да се въведе затвор за разпространяване на "служебна" и "защитена" информация. Това са най-меките форми за защита на информация и приемането на подобни текстове биха поставили медиите в условия на цензура при разследванията си за неудобни за властите теми. Министерският съвет не се вслуша в критиките и остави тези текстове в проекта.

Наред с това вече отпаднаха заплахата от затвор за фотографиране без изрично разрешение и ограниченията пред неправителствените организации да си взаимодействат с чужди организации.

Затвор за стара картина

Изкуственото създаване на престъпност продължава и с текстовете в новия НК, които имат за цел да пресекат иманярството. Вместо репресията на държавата да бъде насочена към престъпниците, тя се разпростира върху всички български граждани, които имат в къщите си картина на възраст над 50 години, антика на възраст над 100 години или някаква стара монета. Те са заплашени със затвор до 4 години, без значение как са ги придобили, ако не отидат да идентифицират и регистрират предметите, които държат. Глобата е от 2 до 10 хиляди лева.

Ако някой има три такива предмета, примерно 3 стари монети, затворът е до 6 години, а глобата е до 15 000 лева. Така НК принуждава целокупното население да се юрне по експертни комисии, за да си описва предметите в къщи.

Всички тези изброени тежки недостатъци на новия НК, а сигурно има и други, можеха да бъдат избегнати при един смислен дебат върху ключовия законопроект. Министерството на правосъдието отпусна малко над 20 дни за запознаване с нормативен акт от 255 страници заедно с мотивите.

Властите напълно забравиха и първоначалния замисъл новият НК да бъде приет заедно с Административно-наказателен кодекс, който да обособи по-леките нарушения като "простъпки" и да разтовари съдебната система от маловажните случаи. Липсата на подобен проект за закон личи тежко покрай историите с цигарата марихуана и неточните кантари.

Подобни изцепки правят най-важният документ за наказателната политика на държавата да прилича на предизборната програма на "Атака".