КТБ има “доста по-различна структура” от другите банки

Предварителните данни от одита, който се провежда в Корпоративна търговска банка, сочели, че "банката има доста по-различна структура, отколкото на останалите банки". Това посочи премиерът Пламен Орешарски пред журналисти в парламента, където дойде, за да участва в традиционния за началото на месеца блицконтрола. Той обаче не се проведе, защото пленарното заседание бе прекратено поради липса на кворум.

Случаят с КТБ е доста различен, каза Орешарски без повече подробности с единственото уточнение, че "банката беше изтървана". По искане на БНБ в банката се провежда одит от три независими специализирани компании, а резултатите трябва да станат известни до края на седмицата. Те трябва да покажат какво е състоянието на банката, която бе поставено под специален надзор от БНБ за срок от три месеца и с обещанието, че ще бъде отворена за граждани на 21 юли.

КТБ имаше стремглав възход в последните години, особено по времето, когато Орешарски бе финансов министър в правителството на тройната коалиция. По това време, а и след това - при правителството на Бойко Борисов, в банката на Цветан Василев бяха концентрирани парите на държавните компании.

Едва при служебното правителство на Марин Райков през пролетта на миналата година бе изготвена наредба за прекратяване на тази концентрация. Въпреки наредбата в КТБ остана висок прозент средства на държавни компании до момента, когато заради публичен разрив на Цветан Василев с доскорошния му бизнес партньор Делян Пеевски държавните средства бяха изтеглени и банката се разлюля под равнодушния поглед на всички държавни институции.

В сряда премиерът определи случилото се с КТБ като своеобразен стрес тест за българската банкова система, който е бил издържан успешно. Няма изтичане на ликвидност от нито една банка, каза той.

Орешарски подчерта, че буферът от 1.2 млрд. лева, които бяха събрани на аукцион на извънредна емисия ДЦК в понеделник, е неизразходван, а доверието в банките възстановено. В това се изразява и успокояването. Той припомни, че Еврокомиисята е дала разрешение на България да подпомогне банките с 3.3 млрд. лв., ако се наложи, но това не са пари на ЕК, както погрешно бяха направени интерпретации, а на българската държава.

"Всички български банки са стабилни и дори своеобразният натиск показа, че банките издържаха със собствени ресурси", увери още веднъж премиерът.

Орешарски изрази подкрепа за криминализиране на опитите за дестабилизиране на банковата система. Предложения за промени в Наказателния кодекс в тази насока, изработени от юристите на БНБ, бяха внесени от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев. Предложенията бяха силно критикувани от независими експерти и юристи като твърде общи и непропорционално репресивни.

"Силно подкрепям г-н Цонев, макар да твърдя, че може да бъде по-точно направена формулировката. По отношение на банковата сфера не може да си позволим шеги и закачи", каза Орешарски.

Стабилността на банките бе коментирана и от вътрешния министър Цветлин Йовчев.

"Бих посъветвал всички да си държат спестяванията в банката. Българските банки са стабилни", каза той пред журналисти. "Това, на което бяхме свидетели миналата седмица, от една страна е резултат може би на дефицит на доверие във всички институции и от друга страна на една изключително отвратителна криминална атака”, продължи той.

Той увери, че провоохранителните служби са действали "много бързо", което е допринесло за успокояване на обстановката. "Възможно е тази седмица да имаме още задържани”, прогнозира министърът.

 

Цветлин Йовчев одобри предложените промени в Наказателния кодекс. "Наистина ще криминализират това деяние и оттук-нататък тези, които си позволят следващ път да проведат такава атака, ще понесат много тежко наказание по Наказателния кодекс. Това нещо го одобрявам изцяло”, заяви той.

На въпрос дали може да се говори за тероризъм във връзка с действията на предизвикалите банкова паника, Йовчев посочи, че това е въпрос, на който би трябвало юристи, най-вече прокуратурата да отговори.