ДПС внесе бюджетна поправка “КТБ”, левицата я отхвърли

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) предложи да се включи текст в актуализацията на бюджета, с който да започне изплащането на гарантираните влогове до 100 000 евро преди обявяването на Корпоративна търговска банка (КТБ) в несъстоятелност. На провелото се в понеделник извънредно заседание на комисията депутатите от БСП не подкрепиха искането, което Цонев мотивира списмо на Европейската комисия, която предупреждава България да осигури защитата на вложителите в затворената КТБ и "достъпа им до техните депозити в следващите дни".

Депутатите от "Атака" и ГЕРБ не дойдоха на заседанието на комисията, която прокара без проблем подкрепяната и от БСП актуализация на бюджета на Здравната каса. Бе одобрено и внесеното от финансовия министър в оставка предложение да се отпуснат 50 млн. лева допълнително за бедствия.

За 14 ч. е насрочено извънредното заседание на Народното събрание (НС), което трябва да гласува двата проекта. На консултациите при президента в петък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обеща да осигури депутати за кворума.

Актуализацията на държавния бюджет, включваща вдигане тавана на дълга, както и разрешение на служебното правителство да тегли заеми, за които настоява президентът Росен Плевневлив, остават блокирани от социалистите. ДПС и ГЕРБ ги подкрепят и преди седмица дори гласуваха актуализацията на бюджета на първо четене, но Бойко Борисов отказа подкрепата на партията си за окончателното му приемане, тъй като не иска да го "пришиват" към ДПС.

По повод искането си за спасяване на гарантираните влогове в КТБ, Йордан Цонев припомни в понеделник сутринта пред Нова телевизия, че за да започне незабавно изплащане, трябва банката да бъде обявена в несъстоятелност, което пък не може да стане преди да й бъде направена оценка. Такава се очаква да има към 20 октомври, според съобщение на БНБ от миналата седмица. Тогава се очаква да стане ясно дали КТБ ще бъде фалирана или оздравена, което означава, че банката няма да отвори преди ноември.

Поправката на Цонев предвижда изплащането на депозити да започне 20 дни след влизането й в сила. Той не конкретизира каква сума е необходима.

От ДПС предлагат да дойдат международни финансови одитори, които да направят одит на всички активи и да извадят досиетата на публичните личности.

Петър Кънев от Коалиция за България настоя искането на Цонев за покриване на вложенията в КТБ да се гледа в рамките на обсъжданията на промените в Закона за гарантиране на влоговете. Такива бяха лансирани от Янаки Стоилов от БСП миналата седмица, но също се предвижда да бъдат финансово обезпечени от актуализация на бюджета. Идеята е фондът да се попълни с 2 млрд. лв. и гражданите, които имат влогове в банки под особен надзор, да могат да си ги получат още на третия месец след като БНБ е приложила най-тежката мярка спрямо тях - спиране на дейността им (в случая с КТБ този срок изтича на 21 септември).


Кънев потвърди, че БСП ще подкрепи в пленарната зала единствено промените за бедствията и за Здравната каса, но категорично отказват да се правят промени в макрорамката. Това означава, че няма да подкрепят възможността за вдигане на дефицита и тавана на дълга

Брюксел настоява вложителите в КТБ да получат достъп до парите си "в следващите дни". В писмо с остър тон се предупреждава, че отлагането противоречи на европейското законодателство и страната е заплашена от санкции и съдебни дела.

Писмото е подписано от генералния директор по "Вътрешен пазар и услуги" Джонатан Фаул и е адресирано до подуправителя на БНБ Калин Христов и министъра на финансите в оставка Петър Чобанов.


Според него ключов момент в европейските банкови регулации е, че вложителите трябва да имат достъп до парите си в срок от 20 дни след като компетентните органи разкрият, че банката "не може да изплати депозитите и за момента няма перспектива да бъде в състояние да го направи". А също и че тази преценка трябва да се направи максимално бързо, но в рамките на пет дни - срокове, които според Фаул са надхвърлени.


Според българското законодателство срокът за изплащането на гарантираните влогове се задейства от отнемането на лиценза на кредитната институция. В писмото обаче се напомня, че европейското право има предимство дори да не е въведено в националното законодателство. А също и че вложителите биха могли да търсят правата си дадени им от европейската Директива за схемите за гарантиране на влоговете пред българските съдилища, а също и да предявят искове срещу България за нанесени щети, което би изложило страната на "много голям финансов риск".

В писмото има намек за възможна наказателна процедура, както и отлагането на решението може да има сериозна тежест предвид желанието на България да с присъедини към Европейския банков съюз, тъй като правилата за гаранция на депозитите са един от ключовите му стълбове.

Президентът Росен Плевнелиев съобщи за това писмо по време на политическите консултации в петък, апелирайки да се приемат исканията му.


Ако България се съобрази с препоръките на ЕК, изплащането на около 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити в КТБ би трябвало да започне още при служебното правителство. Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 млрд. лева, от които 800 млн. са инвестирани в български ДЦК, които трябва да бъдат продадени - нещо което би изтеглило ликвидност от финансовата система и допълнително би затруднило правителството да пласира нов дълг. За да се осигури цялостно изплащане, фондът ще трябва да заеме още 1.5 млрд. лв. от правителството. Това би било невъзможно, ако парламентът не гласува актуализация на бюджета, която да развърже ръцете на кабинета да надвишава заложения таван на дълга, до който остават около 700 млн. лв.

В писмото на ЕК се съдържа и опцията при недостиг на финансови средства да се премине временно към частичен достъп до депозитите.

Здравният бюджет се актуализира без да бъде пипан бюджетният дефицит

След на заседанието на бюджетната комисия финансовият министър в оставка Петър Чобанов коментира, че бюджетът на Здравната каса ще се актуализира с 225 млн. лева, но за сметка на разходите на министерства и така няма да се пипа бюджетният дефицит. Разходите на всички министерства с малки изключения ще трябва да бъдат съкратени с 5%, гласи приетата поправка.

"За да се приложи на практика това предложение, министерствата ще трябва да имат много добра дисциплина и да видят от кои разходи биха могли да се откажат. Това зависи от конкретните министри, които ще трябва да приложат много бързо това решение, стига то да бъде прието в зала", добави финансовият министър.

"Не се приема увеличаване на дълга, нито увеличаване на дефицита", подчерта председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. "На практика не се приема нито една промяна в параметрите на държавния бюджет", каза той.