Търсят до Коледа четвъртия атентатор от Сарафово

Разкриване на самоличността на двама от атентаторите и уверения, че процес за тероризъм ще има в български съд, характеризират втората година след атентата на бургаското летище, извършен на 18 юли 2012 г.

Но и сега краят на разследването изглeжда толкова далеч, колкото и преди година - до него остават поне още 5 месеца. Официално разследването за пореден път е удължено - този път до 22 декември.

Това е единственият въпрос, на който прокуратурата отговори след запитване на "24 часа". Без коментар останаха въпросите на какъв етап е разследването, какви следствени действия предстоят и ще се повдигнат ли обвинения на лицата с установена самоличност.

От няколко месеца цялата събрана информация е съсредоточена само и единствено в Бургас. Ситуацията в началото на разследването бе съвсем друга - бургазлии работеха под ръководството на националното следствие и по-конкретно на следователя Георги Илиев. Екип следователи, начело с шефа на окръжния отдел Станелия Караджова, бяха ангажирани с извършване на следствените действия, а наблюдаващ прокурор бе Калина Чапкънова, ръководител на окръжната прокуратура в Бургас.

Междувременно Илиев се пенсионира, а делото е разпределено на двама следователи от Бургас. Според осведомени Станелия Караджова не е сред тях. Освен Чапкънова има и друг обвинител - Дарин Христов, също от местната окръжна прокуратура, бивш антимафиот.

В момента разследването продължава да се води срещу неизвестен извършител. То е по текст от НК, който рядко се прилага - за тероризъм, вследствие на който е отнет животът на 6-има души.

Това са 36-годишният българин Мустафа Кьосов и гражданите на Израел Амир Менаше (27 г.), Ицик Коленги (27), Маор Харуш (26), Елиор Приес (26), Кошава Шрики (42). Наказанието по този текст от НК е затвор от 15 до 30 г., до живот или до живот без замяна.

Няколко пъти от МВР и прокуратурата съобщаваха, че е разкрита съпричастността на трима души към атентата, след това и на четвърти.

Имената на Мелиад Фара, роден на 5. 11. 1980 г., австралийски гражданин, и Хасан Ел Хадж Хасан, роден на 22. 3. 1988 г., канадски гражданин, бяха оповестени от МВР на 25 юли м.г.

Фалшивите самоличности, ползвани от тях, са съответно Брайън Джеремая Джеймисън и Ралф Уилям Рико. Двамата са помагачи на приносителя на взривното устройство.
На 4 април, когато бе в Бургас за годишния отчет на местната прокуратура, главният обвинител Сотир Цацаров оповести, че е разкрита националността и самоличността на директния извършител на кървавия акт.

Цацаров обаче не съобщи нищо повече. Така човекът, който се взриви заедно с бомбата, остава известен само с името от фалшивата шофьорска книжка - Жан Филип Мартен.
Дали той е камикадзе, или е бил взривен от съучастник, е един от важните моменти в разследването. Събраните досега факти сочели, че вероятно друг е натиснал копчето. Според съдебномедицинската експертиза на останките от трупа, която е изследвала степента на изгаряне на двата крака на атентатора, той се е отдалечавал в момента на взрива.

Експертизата на документите, която показвала, че принтерът, на който са изработени, е закупен в Ливан, се смята за едно от сериозните доказателства по делото. Засечката била направена по серийния номер на апарата.

Детайли от нея биха станали известни по време на евентуален открит процес. Според запознати екпертизата е изработена в САЩ и е приобщена към доказателствата по делото. За да бъде извършена, веществените доказателства, т.е. картите, са били изпратени със съответната съдебна поръчка зад граница.

Друга важна експертиза, която насочвала следите към Ливан и потвърждавала тезата за евентуална съпричастност на групировката "Хизбула", била на частите от радиостанция, намерени в района на взрива. Официални коментари за тежестта на доказателствата през двете години от трагичното събитие се появяваха спорадично, досега обаче липсва строен анализ на извършеното по разследването и разултатите от него.

Неофициално мненията се разделят на две групи. Според първата е натрупана достатъчно информация, на базата на която да има привличане на обвиняеми и процес, пък бил той и задочен. Изненадващ е фактът, че въпреки разкриването на самоличностите на трима от участниците в атентата нито един от тях не е оповестен в официалния бюлетин на Интерпол като издирван от България или от друга страна.

Не са малко и привържениците на тезата, че събраните доказателства са само и единствено косвени и те не стигат за съдебен процес. Под съмнение се поставя дори сериозността на откритите документи за самоличност - заради изнасянето им зад граница и защото е възможно да са били подхвърлени, за да се поведе разследването в определена посока.