Таванът за бързите кредити може да върне сивите практики, твърдят от бранша

Ако бъде въведен таван върху цената на бързите кредите, фирмите ще ни принудят да плащаме за допълнителни услуги като застраховки и обучения. За това предупредиха някои от големите компании от небанковото кредитиране. Реакцията е срещу гласуваната в петък промяна в Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите за бързите кредити ще се ограничи до пет пъти законовата лихва, което за настоящите й нива означава таван от 50,2 %. От бранша предупредиха за изтегляне на инвестиции на ключови играчи от сектора от България и за връщане на „мутренските времена на лихварите".

За бързите кредити не е адекватно да мерим годишен процент на разходите, защото те се вземат за по-кратки срокове и клиентите ясно виждат какви вноски трябва да правят във времето за погасяване на задължението.

Костадин Атанасов, представител на една от компаниите в бранша, заяви, че средният размер на заемите, отпускани от неговата фирма, е 300-400-500 лева и обикновено хората вземат кредита за период от три-шест месеца. "Годишният процент на разходите е добро мерило, когато говорим за дългогодишни заеми. А когато искате да вземете стая в хотел под наем, ще ви искат 100 лева на вечер. Ако го умножите за година, трябва да платите 36 500 лева, за да спите в една стая. Ако го сметнете за месец, това са 3000 лева. Някой да плаща 3000 лева на месец за едностайна квартира? Това е цена, която няма никакъв смисъл. В същото време хората продължават да използват хотели", коментира той.

Константин Кръстев от друга компания допълни, че въвеждането на таван или ще върне сивите практики, или ще убие легалния бизнес. "Това е все едно да купувате хляб за лев, защото толкова е производствената цена и държавата от утре да каже, че той ще струва 50 стотинки. Тогава просто от утре няма да има хляб по магазините, а ще го търсите някъде другаде. Може би някой ще меси хляб в мазето", направи аналогия той.

Неделчо Спасов от трета компания допълни и възможните практики за спасяване на легалните фирми. По думите му ще се получи така, че компаниите в желанието си да се задържат на пазара, ще се опитат с различни законови способи да доставят допълнителни услуги на клиента, които да покрият рисковия профил. Ако помолим клиента да сключи застраховка живот с конкртна компания и голямата част от доходността, която покрива рисковия профил на тази група клиенти, отива през застраховка живот, в крайна сметка клиентът ще плати същата цена за кредита, но той тотално ще бъде объркан кое е лихва, кое е главница, кое отива за застраховка, обясни Спасов.

От бранша са категорични, че въвеждането на таван на годишният процент на разходите ще остави без достъп до заеми стотици хиляди от т.нар. рискови клиенти.