Солидарната пенсионна система – начин хората да бъдат държани бедни и в подчинение

Защо българските политици, въпреки тоталния крах на солидарната пенсионна система, продължават с идеи как да продължат агонията и по-дълго? Защото това е начин милиони хора, да бъдат държани в зависимост от държавата(разбирай политиците). Това е начин законно да купуваш гласове на избиратели и даже да не ти струва нищо на практика(може да се работи само с обещания), а даже и дадеш нещо, то ще е изработено от работещите в частния сектор и ще го преразпределиш през данъците. В момента повече от 60% на бюджета НОИ се формира от трансфери от републиканския бюджет т.е. от данъци. При застаряващо население и очаквано свиване на българите до 5 милиона през 2050г., от които около 50% ще бъдат пенсионери, идеите за ново увеличение на социалните осигуровки звучи безумно, но звучи така само, ако мислиш как да развиеш икономиката и повечето средства в бюджета да дойдат естествено. Ако обаче икономиката се развие, започва да има все повече независими икономически субекти и все повече се разширява средната класа, което е тайния кошмар на повечето политически сили в България. В тоталитарни общества(или такива близки до тях, каквото е българското) икономическия просперитет, води до искания за повече политически свободи. Турция е най-яркият пример за тази тенденция, но периодичните вълнения в Китай, Русия и др. показва ясно тази закономерност. В противовес трябва да държиш достатъчно зависими групи, като пенсионери, работещи на бюджетна заплата, безработни на помощи или хора, които по един или друг начин получават субсидии от държавата, за да може да противопоставяш едните групи на другите.

Какви са алтернативите на увеличаване на пенсионните осигуровки, които така или иначе няма да доведат до по-голяма събираемост, поради навлизане на все повече хора в сивия сектор:

1.Най-малко вероятното и най-радикалното – премахване на задължителната държавна пенсионна система. Даване на избор на хората, които имат поне 10-15 години до пенсия, дали да останат в държавната пенсионна система или да излязат от нея, като получат компенсация за направените до момента вноски, като потърсят изцяло частна алтернатива. Новозапочващите работещи, задължително са извън държавната пенсионна система. Като разновидност, може да се запази минималната държавна пенсия за всички, като тя се формира от една, да речем 5% вноска от работодателя, а личните осигуровки отиват в лична пенсионна сметка на работника. Чили е пионерът на подобна пенсионна система, но все повече държави в последните 15-20 години, въвеждат нейни разновидности.

2.Малко вероятно и радикално – съкращаване на получаващите бюджетни заплати от над 700 000 души на 200 -250 000 души. Работещите в бюджетната сфера не формират БВП, но поради високите си средни заплати изключително много натоварват пенсионната система. На практика, техните заплати, пенсии и здравни осигуровки се заплащат с данъците на работещите в частната сфера. Ако тези хора бъдат съкратени с 400-500 000 души, те ще се влеят към работещите в частния сектор и ще започнат да създават БВП, т.е. ще има допълнителни пари и за бюджета на НОИ и за републиканския бюджет. Това може да стане чрез въвеждане на електронно правителство и съкращаване на много дублиращи се и неефективни структури. Ако държавните регулации и бюрокрация рязко спадне, инвеститорите много бързо ще преоткрият България и за голяма част от освободените ще се намери алтернативна заетост в частния сектор. Като някаква алтернатива, може да бъде неплащане от страна на държавата на пенсионни и здравни осигуровки на тази група хора и те да трябва сами да се осигуряват пенсионно и здравно.