Правосъдното министерство предлага ограничаване на правото на глас на всички българи в чужбина

С промени в Закона за българското гражданство, разписани и публикувани на страницата на Министерство на правосъдието, служебното правителство въвежда уседналост за парламентарни и президентски избори. С текстовете на практика се ограничава правото на глас на всички българи, живеещи зад граница.

С предлагания "ремонт" на нормативния акт се въвеждат изменения и в Изборния кодекс, според които право на глас за депутати и държавен глава ще имат българските граждани, отговарящи на член 42 от конституцията, но освен това и са живели последните три месеца на територията на страната.

Според основния закон право да избират парламент и президент имат "гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода". С промените Министерството на правосъдието си позволява да "дописва" конституцията.

Ценз за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно обаче тъй като основният закон казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начина на провеждането му е фиксирано в конституцията.

Промените очевидно са замислени като "удар" срещу българските турци, които на база двойното си гражданство имат право на глас на парламентарни и президентски избори.

Ако предлаганият законопроект бъде разгледан и приет от 44-я парламент, на практика ще бъдат ограничени правата на всички българи зад граница, които имат постоянен адрес извън територията на България.

Промените биха се радвали на подкрепата на „Патриотите“, които още в състава на предходния парламент настояваха за въвеждане на уседналост, но то не бе подкрепена от мнозинството.

С текстовете се предлагат и други изменения на Изборния кодекс, според които кандидатите на различни видове избори ще трябва да подписват декларация, с която поемат ангажимент, че няма да агитират на друг език освен на български.

Ако текстовете се приемат, дарения за партии могат да бъдат правени само от български граждани.

Забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави

Със същия законопроект Министерството на правосъдието предлага въвеждането на забрана чужди държави да финансират регистрираните в България вероизповедания. Изключение се прави само при сключен междудържавен договор. Запазва се възможност чужди граждани да даряват пари при условие, че не фигурират в списъците на лицата, заподозрени в тероризъм.

Другите предлагани забрани за вероизповеданията са да получават дарения от политически партии, да получават анонимни дарения в размер над 1000 лв и да бъдат финансирани от лица, за които има подозрения, че се занимават с тероризъм. Религиозните организации са задължение да водят и регистър на даренията.

Ако законът бъде приет, вероизповеданията ще бъдат силно затруднени да приемат чужди граждани за религиозни служители. Това ще може да се случва само, ако поканените владеят български език и няма нито един българин, който да може да върши тяхната работа. Проектът предлага религиозните институции да не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.

Всяка година вероизповеданията ще трябва да представят годишен финансов доклад за предходната календарна година. Той трябва да включва информация за приходите, разходите, безвъзмездно придобитото имущество и имената на дарителите.

Законопроектът въвежда декларативно и забрана, която и сега съществува в конституцията: "Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите", гласят промените в закона.

Едновременно с това с промени в Закона за политическите партии се казва, че: "Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“

В преамбюла на закона се допълва, че е недопустимо религията да се използва за политически и партийни цели. С проекта се забранява каквато и да е намесата и участието на религиозни институции в предизборната кампания и агитация.

Предлага се десеторно увеличаване на глобите за нарушения. Сега таванът е 5000 лв, предлага се да стане 50 000 лв.