Правен казус може да спре изборния референдум

Изборният референдум може и да не се проведе, след като ГРАО установи, че над 100 хиляди от събраните подписи са невалидни. Така около 37 хиляди подписа не стигат за изискваните по закон 500 хиляди подписа, за да стане референдумът задължителен.

Председателят на инициативния комитет за провеждане на референдума проф. Георги Близнашки обяви готовност за коригиране на нередностите и поиска председателят на Народното събрание Михаил Миков бързо да определи предвидения по закон едномесечен срок, в който трябва да стане това.

Все още не е ясно обаче дали Законът за пряко участие на гражданите в управлението разрешава довнасяне на подписи. Според чл. 13, ал. 4 "при установяване на нередности в подписката председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване". Проф. Близнашки коментира, че до момента няма прецедент и не е ясно дали ще има възможност за събиране и на подписи. Решението трябва да бъде взето от парламента.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков обясни от своя страна, че за казуса с подписката трябва да се произнесе парламентарната правна комисия, "защото, ако се приеме възможността за постоянно поправяне, ще имаме една безкрайна процедура за внасяне на подписи".

"Аз съм разпределил резултатите от проверката. Защото другото означава безконечни срокове, в които се събират подписи, а по закон срокът е тримесечен и неспазването му води до прекратяване на процедурата, така че това е един правен въпрос, който трябва да се обсъди много сериозно... Ако се приеме една безкрайна възможност за поправяне, след месец пак, ако се констатират нередности, които не дават възможност да се достигнат изискуемите 500 000 подписа, пак да се иска нов срок и така до безкрайност", каза Миков пред Дарик радио.

Близнашки заяви по-рано, че Миков все още не е влязъл в контакт с комитета. В момента парламентът е във ваканция заради изборите, но инициативният комитет ще изпрати писмо до него с искане за бърза реакция. Освен това инициативният комитет настоява чрез парламента да получи и подробните констатации на ГРАО, включително и критериите и мотивите за анулиране на подписи, както и списък на имената, чиито подписи са обявени за недействителни.

Над 63 хиляди подписа са обявени за невалидни поради неточности в ЕГН-та, а 22 хиляди - заради пропуски при изписването на пълния или постоянния адрес.

Според Близнашки е реалистично референдумът да се проведе през втората половина на октомври. Ако обаче комитетът не успее да осигури изискваните 500 000 подписа, по закон нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата.

"Има едно нежелание демонстративно, показано от представители на управляващите за провеждането на референдума. Ако се стигне до активиране на тази голяма избирателна маса, която досега се въздържа от участие в изборите, ще имаме качествено различна политическа система след изборите. Партиите на статуквото нямат интерес от въвличането на нови избиратели, разчитат на твърдите си ядра", коментира Близнашки.

Миков от своя страна каза още, че ще се консултира с Комисията за защита на личните данни дали е възможно реализирането на идеята на Института за модерна политика да бъде дадена възможност на гражданите да проверят по интернет дали неправомерно са вписани в подписката.

Президентът и инициативният комитет настояваха референдумът да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент, но проверката на подписите се забави и това стана невъзможно.

Събраните подписи бяха внесени на 10 март в парламента. Според Закона за референдумите парламентът е задължен да свика национално допитване до 3 месеца, ако това поискат поне 500 хиляди граждани.

Референдумът трябва да реши дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и в допитванията до народа, дали да бъде въведен мажоритарен елемент в избирателната система и дали да може да се гласува и дистанционно по електронен път на изборите и референдумите.