Парламентът отхвърли референдума за изборните правила

Парламентът отхвърли провеждането на национален референдум за изборните правила, както и на такъв само за задължително гласуване. Това е резултатът от продължилото над 4 часа извънредно заседание във вторник, на което бе обсъждано предложението на президента, подкрепено от инициативен комитет, да се проведе всенародно допитване за задължително, електронно и мажоритарно гласуване.
Третата политическа сила ДПС успя да преметне и ГЕРБ, и БСП, които бяха обединени в искането си за задължителното гласуване, но разделени по другите два въпроса, предложени от президента. БСП искаха да прокарат само задължителното гласуване, с което да бъде "наказано" ДПС за контролирания вот и заради оттеглената му подкрепа за правителството. Тактиката на БСП беше всеки един от въпросите да се гласува поотделно, като разчитаха, че след като заедно с ГЕРБ одобрят задължителното гласуване, следващите два въпроса ще отпаднат, тъй като ще ги отхвърлят заедно с ДПС.
ГЕРБ знаеха за готвения "капан" и го предотвратиха, като се обединиха с ДПС и не допуснаха въпросите да бъдат гласувани един по един, а анблок.
При гласуването анблок ДПС и БСП се обединиха срещу ГЕРБ за провеждане на референдума с трите оригинални въпроса.
Така стратегията на ДПС се оказа печеливша спрямо тактиките на ГЕРБ и БСП кой кого ще надхитри.
ГЕРБ искаха решението за допитването да изчака решение за датата на изборите
Преди началото на заседанието лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разясни, че решението на парламента е добре да се отложи поне дотогава, докато не стане ясно на коя дата точно ще са предсрочните избори, които да бъдат съчетани с провеждането на референдума. Причината е, че по закон, след като НС реши организирането на национално допитване, президентът е длъжен да насрочи дата не по-късно от три месеца. Това означава, че ако НС вземе решение сега, референдумът трябва да бъде насрочен на 17 септември, а политическите партии се съгласиха да уточняват дата на изборите между 28 септември и 12 октомври.
"Ако днес се вземе това решение, трябва да се похарчат още 30 милиона в рамките на 2-3 седмици", коментира Борисов, според когото всяко нещо, което се предлага, е капан. Неслучайно ни свикват извънредно днес, надявам се г-н Миков да прояви разум и да се направят консултации по тази тема, подчерта лидерът на ГЕРБ.
Консултации обаче не се проведоха, а бе даден ход на безумно заседание, в което депутатите като за последно си разменяха нападки, квалификации и "остроумия".
В отговор на твърденията на БСП, че задължителното гласуване трябва да важи само за България, но не и в чужбина, тъй като държавата не може да го осигури, ГЕРБ призоваха да се приеме електронното гласуване, което решава този проблем.
Как протече гласуването
Предложението на президента Росен Плевнелиев и Инициативния комитет за провеждане на референдум бе отхвърлено, след като 88 депутати от ГЕРБ гласуваха "за", а 71 "против" и 26 "въздържал се". От ДПС всички гласуваха "против", от БСП един депутат гласува със "за", а "Атака" не участва във вота.
Въпросите в проекторешението, внесено от Цецка Цачева (ГЕРБ) бяха за въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната система, задължително гласуване и дистанционно гласуване по електронен път.
Преди това с гласовете на ГЕРБ и ДПС беше отхвърлено предложението на Мая Манолова (БСП) въпросите да се гласуват поотделно.
Председателят на НС Михаил Миков не подложи на гласуване предложението на правната комисия с председател Четин Казак (ДПС) да не се провежда предложения от президента референдум. Той обясни, че след като е отхвърлено проекторешението на Цецка Цачева, се обезсмисля гласуването на проекта на правната комисия.
Проф. Близнашки се надява на ВАС
Оттук нататък решението е в ръцете на Върховния административен съд, където Инициативният комитет, събрал над 400 000 подписа в подкрепа на референдума, обжалва отказа на парламентарния председател Михаил Миков да разглежда въпроса заради близо 70 000 невалидни подписа, според ГРАО. Комитетът поиска допълнително време да набави нужните подписи, но Миков не допусна това.
Ако съдът се произнесе в полза на Инициативния комитет, е много вероятно НС да се занимае с въпроса още веднъж, заяви пред журналисти председателят на комитета
проф. Георги Близнашки.
Борбата ще продължи, смятам, че няма да чакаме цял месец, а в рамките на седмица най-много ще съберем необходимите подписи или, както е казано в закона, - ще отстраним нередовностите, обясни той.
Близнашки изрази надежда, че все още има шанс заедно с предсрочните парламентарни избори да има и национално допитване по изборни въпроси.
Той прогнозира, че днешните дебати ще се отразят на предизборната кампания и ще са част от темите в нея.

Дебатът прерасна в шоу

Факт е, че проведените избори показаха изключително високо ниво на контролиран вот и купуване на гласове. Затова много от българските граждани, са на мнение, че задължителното гласуване ще намали контролирания вот, заяви Мая Манолова по време на дебата. За електронното гласуване тя каза, въпросът не е просто технически. "Проблемът е в дистанционното гласуване, което означава, че избирателят трябва да гласува някъде, което е различно от тъмната стаичка, която осигурява тайната на вота. Според мен няма никаква пречка, още повече предвид надеждността на защита на лични данни, вместо вас да гласува някой друг. Злоупотребата с лични данни са масово явление”, коментира тя.

За мажоритарния избор, Мая Манолова заяви, че този въпрос няма как да бъде редактиран, защото би подменил истинския смисъл. Манолова посочи, че при формална проверка на подписката за референдум е станало ясно, че не стигат за задължителен референдум.
"От гласуването ви видях страх, страх, страх да чуете гласа на хората. В чужбина няма Бобовдол”, репликира я Димитър Лазаров от ГЕРБ.
 
"Наистина Великият Наполеон с 2 плебисцита е станал император, като е отменил демократични свободи и ценности, но не такъв е случаят”,намеси се и Данаил Кирилов от ГЕРБ.

Като либерал няма да подкрепя това предложение за референдум по трите въпроса, представени от президента, имате достатъчно мнозинство - честит празник, гласувайте си измененията, но нас тук ни няма в това решение, заяви в трийсетминутното си слово от трибуната лидерът на ДПС Лютви Местан.

"Самоцелните практики могат да доведат до тежки последици. Самата процедура не е самодостатъчна за произвеждането на демократичен резултат”, предупреди Местан. И даде хипотетичен пример с даването на въздушен коридор от страната ни по време на косовската криза. "Тогава 70% от българските граждани щяха да отговорят "не” и днес нямаше да сме член нито на НАТО, нито на ЕС”, изтъкна той.

"Наша – на партиите, е вината за ниската представителност. Проблемът е нашата нереформираност, немодерност. Да прехвърляме собствената си недостатъчност на гражданите с тезата "всички – до урните” е цинично. Затова "да” на референдума, но внимателно, като украшение на демокрацията, а не да прехвърляме собствената си непригодност на суверена”, призова Местан.

Според лидера на ДПС целта на искането за референдум е да се преструктурира политическото пространство чрез намаляване тежестта на някои партии, което обаче нямало да се получи. Като либерали от ДПС нямало да подкрепят искането за референдум, макар че Местан прогнозира твърдо, че мнозинството граждани ще отговорят утвърдително, защото вече са "облъчени с романтичната идея, че с реформирането на избирателната система ще успеят да реформират с магическа пръчка цялата политическа система.”

"Отидохте от Кант до Махно (Нестор Махно – украински анархо-комунист от казашки произход)”, установи по адрес на Местан Христо Монов от Коалиция за България. На колегите си от ГЕРБ се развика, че са лъжци, като придружаваше обвиненията си с резки, почти хитлеристки движения на ръцете.

"Да се ползва дрегерът, има у г-н Главчев. Недопустимо е да пускате в залата лица в подобно състояние”, реагира зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Главчев наистина внесе кашон с дрегер, който предстоя в пленарна зала около 20 минути.