Няма да забраняват торентите за музика и филми

Поредната история около закриването на торент сайтовете и забрана на разпространението на филми, музика и други се оказа измислица. Торент сайтовете няма да бъдат забранени и потребителите няма да бъдат преследвани за това, че посещават такива тракери и свалят файлове от тях.

Такава е позицията и на Министерството на културата, представена пред Дарик от Георги Дамянов, който ръководи дирекцията за авторски права там. Слуховете за възможно затваряне на посещаваните от милиони българи портали предизвикаха масово недоволство в интернет и призиви за нови протести.

Всичко започна от грешното разбиране на един договор, валиден за Европейския съюз, чиито разпоредби действат у нас от дълго време.

Съмненията, че българите повече няма да могат да посещават торент сайтове дойде от погрешното тълкуване на т.нар Пекински договор, ратифициран формално от МС миналата седмица.

Въпросното споразумение всъщност действа и важи у нас отдавна и по никакъв начин не променя законодателството спрямо свалянето на торенти от интернет. Георги Дамянов уточни за Дарик, че интернет потребителите трябва да бъдат спокойни и да знаят, че свалянето на торент файлове и източването на информация чрез тях няма как да бъде престъпление.

„Такова нещо в договора не пише - нито има забрани, нито има санкции, нито са включени подобни нарушения. По начало такова нещо може да се приеме, ако е в Наказателния кодекс. В авторско-правната част не може да има забрана срещу санкции. В Пекинския договор преди всичко се създават права за актьорите, които да могат да защитават техните права на съответната територия. Договорът е по линия на Световната организация по интелектуалната собственост - там членуват над 170 държави. Целта на договора е да изравни правата на актьорите в целия свят на някакво минимално ниво. Тези права, които договорът дава на изпълнителите, ние ги имаме в нашето законодателство поне от 15-20 години. Създават се права на актьорите, но в никакъв случай не е нещо по-различно от това, което има и досега. Тези права ги имат и авторите на произведенията. Т.е. ако някой иска да се противопостави на ползването на негово произведение, той и сега може да се свърже с тракера и да каже: „Това е мое произведение, не съм дал съгласието си, спрете го от разпространение в интернет". Но нищо ново и в повече от сегашното положение няма", обясни Дамянов.

Торент потребителите няма как да бъдат обект на преследване от страна на закона обяви и собственикът на торент тракера ArenaBG Елиан Гешев. Той напомни, че атаки срещу интернет обществото у нас се правели през определен период от време. В мрежата и социалните сайтове веднага започнаха призиви за нови протести, но Гешев успокои потребители като каза, че нещата действително няма да се променят. От думите му стана ясно, че спорното споразумение АСТА е било много по-голяма опасност за интернет правата на хората отколкото Пекинския договор.

„Навиват пружинката на общественото напрежение - тези, които искат в момента да има протести и обществено напрежение. Най-важното в ЕС, което ни отличава от почти целия свят и на което ЕС упорства е, че частни лица с некомерсиална цел не могат да бъдат преследвани във връзка с нарушения, извършени на съответните авторски права. Т.е. не може по никакъв начин да се инкриминира действие на частни лица с некомерсиална цел и тук приключват всякакви коментари повече за този документ. След като Европа го е подписала, значи това е гарантирано, че не може да се случи. Нашият Наказателен кодекс, нашият Закон за авторското право са шампиони и са преизпълнили пожелателния характер на този документ. Много по-рестриктивни са от другите държави, които ще подпишат този документ и съответно нещо могат да променят. Ние сме отличници, изпълнили петилетката преди 10 години. Така че българското законодателство няма никаква нужда от добавяне нито в законовата, нито в нормативната си част", добави Гешев.

Той припомни, че няма процедура, по която да се забранява торент.

Начинът по който торентите могат да бъдат забранени е чрез промени в НК. Както е известно обаче в новия проект за ключовия закон няма параграфи, които да инкриминират разпространението на филми и музика чрез торенти, както и да ограничават интернет правата на потребителите.

„Нито думата „торент", нито думите „забрана", „санкция" ги има, нито мерки срещу такъв тип ползване. Просто няма такова нещо. Ако се създаде някаква възможност за забрана, за санкция, по принцип това трябва да мине в НК. Такива текстове няма предвидени и не за друго, а защото този въпрос, който е много важен, не може да се реши от една държава. Например България да приеме едно законодателство, а други страни от ЕС - друго. Просто трябва някакво решение на международно ниво - например ЕС или Световната организация по интелектуална собственост", уточни Дамянов.

„Торент сайтът не съдържа нищо, освен линкове, той съдържа само информация как да достигнеш до такова произведение. Ако го сравните с лек автомобил - регистрационният номер на колата е еди-какъв си, торент програмата, инсталирана на вашия компютър бърка във вече създадената международна база с регистрационни номера и ви връща, че на този регистрационен номер съответства този файл. Т.е. вече дори няма и торент файл, който се сваля от сайта, сваля се само „регистрационният номер", каза още Гешев.

Преди дни в Холандия беше вдигната забраната потребителите да посещават най-популярния световен торент сайт Thepiratebay. Мярката се оказала безкрайно неефективна, защото амбицираните потребители дори увеличили потреблението на торент мрежите като цяло.

Пекинският договор от юни 2012 г. установява набор от нови международни правила, които имат за цел да се гарантира адекватна защита и възнаграждение на артисти изпълнители, като актьори, музиканти или танцьори, чиито изпълнения са включени в аудио-визуално произведение (напр. филм или телевизионна програма), уточни в съобщение до медиите Министерството на културата.

Договорът от Пекин за аудио-визуалните изпълнения не обезсилва съществуващите задължения, които вече са били приети от държавите-членки с Договора на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите или по Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, подписана в Рим на 26 октомври 1961 г., но представлява значителна стъпка напред в международната защита на сродните права.

С него се осъществява дългоочакваната актуализация на закрилата на аудио-визуалните артисти изпълнители на международно равнище и тази закрила се осъвременява, като се признават правата на изпълнителите в цифровата среда.