Методи Лалов обжалва вота на съдиите за ВСС

  Бившият председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов обжалва резултатите от изборите на съдиите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведени през уикенда.

Основната цел на магистрата е по този начин да предизвика проверка на електронната система за гласуване, използвана при вота. Лалов участва в надпреварата, но остана много назад в подреждането, след като получи 285 гласа на първия тур и 193 на втория.

Колегите му избраха за членове на съвета върховните съдии Цветинка Пашкунова, Красимир Шекерджиев, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Севдалин Мавров, както и председателя на Окръжния съд в Бургас Биряна Димитрова.

В жалбата си Лалов напомня, че преди изборите някои членове на ВСС, неправителствени организации и нагистрати са изразили съмнения за сигурността на онлайн системата за гласуване, която бе използвана от 1473-ма съдии на първия тур и от 1455-има на балотажа.

Тъй като съдебният съвет отказа да предостави доказателства за сигурността ѝ, бившият шеф на СРС заключва, че било възможно служителите, които я администрират "да са инсталирали на сървърите манипулирана версия на системата, която да изопачава вота на избирателите и която версия след това дори да заличава следите".

 

За да бъдат проверени тези съмнения, съдята настоява да бъде назначена петорна експертиза на системата, като нейни автори да бъдат специалисти по криптография, информационна сигурност и електронно гласуване. Той посочва и примерни компании, които биха могли да излъчат такива експерти – "Информационно обслужване" АД, "Борика – Банксервиз" АД, "Инфонотари" ЕАД, VMware, Kratos, Cybernetica, Scуtl, ISECA и др. 

"Всички експерти не трябва да работят в една компания или организация и минимум двама от тях следва да са от чуждестранна компания или организация, тъй като само така ще се постигне пълна независимост, съпоставка на мнения и плурализъм на професионалните тези, а следователно и най-добър експертен резултат и доверие в експертизата, резултатите от която имат съществено значение за решаване на делото", аргументира искането си Лалов.

В жалбата си той посочва и пет конкретни задачи, които съдът да постави на вещите лица:

Каква е защитата на отделните модули voters system и electors system – как са написани – алгоритъм и криптиране?

Какви сертификати са използвани, защото има постоянно изтичащи сертификати, които, веднага след като изтече срокът им, биват компрометирани?

Какви са гаранциите за елиминиране на опасността от вътрешна и/или външна атака/манипулация на системата? Може ли да се установи по положителен начин, че такава атака/манипулация не е имало при изборите на 17 и 18.06.2017 г.? 

Практиката при конструирането на подобен тип системи е данните за удостоверяване на потребителите (т. нар. log in credentials) да не се получават по един и същ канал. В тази връзка как е елиминиран рискът от злоупотреба с тези данни?

Как се подава информацията за валидните и невалидни талони? Как е осигурена системата срещу изтичане на информация при електронния обмен на данни?

Бившият шеф на СРС мотивира жалбата си и с аргумента, че ВСС е нарушил спрямо него забраната за водене на негативна кампания. Лалов визира дебат по време на заседание на Пленума на съвета, при който членовете му обсъждаха качествата на магистрата като ръководител. Поводът бе одитен доклад на Софийския районен съд.

"Безкритичното приемане на резултатите от избора за членове на ВСС, при публично изказани преди това съмнения в надеждността на електронната система (отделен е въпросът за наличие на дискриминационно и репресивно отношение към мен), е в разрез с разбирането за върховенство на закона и правова държава. Това означава, че сме готови да се ползваме от резултат, постигнат чрез съмнителна електронна система, само защото резултатът се харесва на един или друг съдия, на една или друга група съдии. Такъв модел на мислене е несъвместим със съдийската професия", допълва Лалов.

Жалбите срещу съдийския избор на членове на ВСС се гледат от смесени състави на ВКС и ВАС в 7-дневен срок от подаването им, припомня специализираният сайт "Правен свят".