Как може да се излезе от българския параграф 22

България има много сериозен проблем и колкото по-дълго си затваряме очите, толкова по-болезнено ще изпитаме резултатите на гърба си. Сегашният бананов политико-икономически модел, които е наложен в държавата, деструктуризира икономиката, обрича на бедност големи маси от българското население и е печеливш модел само за малцина. Този модел се крепи на голям, репресиращ(най-вече икономически) и бюрократичен държавен апарат. Този модел се крепи на колективната безотговорност, безконтролно харчене и обслужване на икономически кръгове близки до властта.

Понякога верни твърдения водят до грешни заключения. Такова е твърдението, че едни нови избори няма да променят много нещата и е много вероятно под една или друга форма, статуквото от последните 4 години да се възпроизведе. Със същото ни плашеше и предишното управление на последните избори. Не че не беше право, но тази ситуация помогна на много хора да осъзнаят, че проблема е в системата, а не в конкретни политически играчи. Българската държава, все повече заприличва на добре организирана и въоръжена престъпна група, която рекетира обществото за пари, за да преследва свои частни бизнес интереси. Затова трябва да се смени системата.

Системата, обаче няма никакъв интерес да се сменя сама, неизглежда особено вероятно и избирателите да я променят посредством своя вот, защото голяма част от българското население лесно се поддава на манипулации, поради бедност, неграмотност, икономически зависимости или идеологическа обремененост. Какъв е изхода тогава? Изходът е само един и той се нарича контрол от страна на обществото върху държавата. Как може да стане това на практика?