Как българинът премина от кредитна еуфория към кредитофобия

Кредитофобия - така наричат учените от БАН нагласата на българите да теглят заем, за да финансират различни дейности, с които да инвестират в бъдещето си, да подобрят начина си на живот или просто да „закърпят положението" до края на месеца.

Изследване, проведено през август и първата десетдневка на септември тази година, показва, че цели 58 на сто от българите не биха теглили кредит за нищо на света.

Голяма част от хората намират условията на банките за неясни или критериите за получаване на заем - за твърде тежки.

Как за пет години се стигна от „кредитна еуфория" до „кредитофобия" и какво ни очаква в следващите години, обясняват финансови експерти.

„Хората смятат, че няма предвидимост в това нещо и не искат да влизат в системата на кредитиране. Ние сме го кръстили кредитофобия, защото 6 от 10 е изключително голям процент", обясни д-р Борис Гюров от БАН.

Според изследването на учените 58% от българите не искат по никакъв начин да вземат кредит.

Спрямо пет години по-рано, когато отново беше проведено подобно проучване, броят на длъжниците е намалял, но задълженията им са се увеличили.

Ако през 2009 г., след края на кредитната еуфория, едно домакинство средно е било задлъжняло с около 14 хил. лв., сега задълженията му са над 20 хил. лв.

„Хората, които имат задължения, обикновено са от София или от областните центрове. В столицата са 30% кредиползвателите, а в областните центрове - 40% от всички домакинства. И това са обикновено 3-4-членни семейства с поне един подрастващ, които имат добри номинални доходи - между 600-1000 лв., 1000-1500 лв. Но в 75% от случаите става дума за 3-4-членни семейства, така че тези хора всъщност разполагат с от порядъка на 300 лв. налични средства на лице от домакинството, което ги прави по-скоро да живеят близо до социалния минимум. Номинално това са хора, които имат по-голяма възможност да изплащат дълг в сравнение с 2009 г. Системата има подобрения, вероятно и банките са си дали сметка, че с поведението си през 2009 г., когато често променяха условията едностранно, са избутвали хората в платежоспособност. В момента очевидно те са по-диалогични и при лошите кредити от около година няма реална динамика, освен скокът при проблемните жилищни кредити. Изплащат се по-стари задължения, новите задължения са по-малки като обем. Затова и тази брутна задлъжнялост стигна 18 млрд. вече пета година", допълни Гюров.

Малко над 19% са случаите на едностранно променяне на условията по договора от страна на банката.

Преди 5 години процентът е бил 45. Въпреки това в момента управляващите подготвят нов проект за промени в Закона за потребителския кредит. За нуждата от тях всички са единодушни, но за промените - не съвсем.

Едно от основните предложения е на депутата от Коалиция за България Румен Гечев - за обвързване на лихвите с пазарен индекс:

„Един от възможните варианти ще бъде банката да си избере дали да бъде EURIBOR, дали да бъде SOFIBOR, LIBOR или евентуално да бъде друг индекс, който обаче се определя от националната банка, а не от отделните банки".

Според експерти тази промяна ще доведе до по-голяма прозрачност, но не и до по-изгодни кредити в средносрочен план.

„В България в момента може би около 70% от кредитите, които се отпускат са при точно такова формиране на лихвите - Софибор плюс надбавка или Юрибор плюс надбавка. Няколко са банките, които са останали да формират лихвите си въз основа на базов лихвен процент, който се определя от Управителния съвет на банките. Аз лично не виждам проблем да съществуват, както и в момента, и двата варианта. Хората, както и сега, да избират по кой от тези начини да се формират лихвите. В момента голяма част от клиентите избират кредити, които не са Софибор плюс надбавка или Юрибор плюс надбавка, по простата причина, че тези индекси в момента са на исторически ниски нива и веднага след стабилизирането на икономиките и видимо излизане от кризата, тези индекси ще тръгнат нагоре, което значи е и лихвите им ще тръгнат нагоре", коментира кредитният експерт Тихомир Тошев.

Според Иван Стойков от сайта за финансови консултации „Моите пари" възниква подвъпрос:

„След като ще бъде формирана лихвата по този начин, кой да бъде индексът към който ще бъдат вързани лихвите. Предложението е Юрибор, Софибор или други индекси, подобни на тях. Но от тази гледна точка идеята не би могла да се реализира напълно, защото тези индекси, за които говорим, се формират на пазари, от които банките в България в момента по-скоро не получават финансиране. Т.е. средствата, които те са натрупвали като обем, който може да бъде отпуснат като кредит, не е набран от това място и следователно не е толкова логично лихвите да бъдат обвързани с показател, който се формира на този пазар".

За да се защитят потребителите, експертите от БАН имат и още една идея - да се въведе максимален праг на частта от дохода на домакинство, който не може да бъде прескачан от месечната вноска по кредита.

„Съществува във Франция, където не повече от 1/3 от дохода на домакинствата може да отива за погасяване на кредитните задължения, което води до една предпазливост - и в търсещите кредит - на тях им се слага един лимит, и на банковите институции, когато преценяват кредитоползвателите. А при проблемни ситуации не могат да извършват безкрайни промени по споразумението. Но това е върху дохода на домакинствата, не върху индивидуалния доход", допълни Гюров.

Реално в момента банките имат свои критерии, по които оценяват дали да отпуснат кредит или не.

„Всяка банка така или иначе има скоринг система, която има такъв лимит на съотношение дълг-доход. Като в повечето банки той е 50% - т.е. разходите по кредита не могат да надвишават 50% от дохода, има банки, при които е до 60%, но това е нещо, което зависи индивидуално от всеки клиент. Не може да се сложи законово такава рамка, защото ако вие сте човек, който получава 800 лв. месечно и се сложи например 50% дълг-доход съотношение, няма голяма гаранция, че с останалите 400 вие ще успявате да се справяте и да покривате всички останали разходи. Ако обаче вашият доход е 2000 лв. и има също това ограничение от 50%, което важи за всички, на вас ви остават 1000 лв. и сигурно ще можете да се справяте. А ако вашият доход е 5000 лв., защо пък да не можете да си позволите - ние виждаме хората, които теглят кредити и са с по-високи доходи - те си позволяват техните вноски да стигат над 3 хил. лв., което е 60-65%. И пак се смята, че оставащите около 1500 лв. са достатъчни месечно да се справя с другите си разходи", каза още Тошев.