Какво се случва в Камарата на частните съдебни изпълнители?


Частните съдебни изпълнители и тяхната Камара са често във фокуса на медиите и обществото. Това се дължи на факта, че дейността им от една страна е част от съдебната система (принудителното изпълнение), от друга са поставени между интересите на длъжниците и взискателите – две групи от обществото, стоящи на коренно противоположни страни.

Тяхната дейност е публична и се контролира от Министерството на правосъдието, но явно в последно време МП е поизпуснало „юздите” и е занемарило контрола върху дейността на КЧСИ, което води до порочните практики, които предстои да се приемат на предстоящия Форум на частните съдебни изпълнители.

Медиите често отразяват дейността на отделните частни съдебни изпълнители във връзка с дейността им и жалбите най-вече на длъжниците. Много рядко обаче някой е надниквал в кухнята на „гилдията” от 200 ЧСИ и тяхното ръководство – Камарата.

На 30 януари 2016 г. ще се проведе годишна отчетна конференция на Камарата на ЧСИ. Всичко щеше да е нормално, ако в материалите и в дневния ред не са заложени за приемане два документа – Програма за работа на КЧСИ и програма за борба с нелоялната конкуренция между отделните ЧСИ, две „мини” или както искате ги наречете, които в дългосрочен план ще взривят междуфирмените отношения, а впоследствие – и обществото.

За какво става дума:

Първо: В програмата за работа на Камарата е записано: „Въвеждане на електронна система за статистика, мониторинг и контрол, която да е част от цялостната електронна деловодна система на КЧСИ”.

Зад този благовиден предлог се крие събиране на информация и данни за всички дела на отделния съдебен изпълнител, в това число за длъжници и взискатели, фирмени и междуличностни отношения. Изобщо информация, която далеч надхвърля законовите рамки, в които е регламентирана дейността на всеки частен съдебен изпълнител във взаимоотношенията му с длъжници и взискатели.

Да оставим настрана, че принудителното съдебно изпълнение не е дейност, която трябва непременно да бъде огласявана публично, се създават предпоставки за огласяване на търговска и банкова тайна, както и за злоупотреби с информация за длъжници и взискатели, които са се доверили на отделния съдебен изпълнител, а не на колективния орган, в случая Камарата.

Второ: Под благовидния предлог за борба с нелоялната конкуренция се предлагат мерки, които най-малкото будят недоумение, с ретроградност и единоначалие, но и биха имали много негативни последици за бизнеса и обществото.

Ето само някои предложени „мерки” – „разглеждане и проверки по постъпилите в КЧСИ жалби, сигнали, включително и устни такива; сигнализиране ръководителите на корпоративните клиенти за порочните практики, както и на съсловните, професионални организации на кредиторите с посочване на конкретните имена на ЧСИ, съответно и на лицата, представители на взискателите; сигнализиране на НАП за извършване на проверки и данъчни ревизии на лицата, за които имаме данни, че получават нерегламентирани доходи от ЧСИ.”

Това са само три от точките в подготвената програма, която ще даде в ръцете на ръководството на Камарата и нейния председател инструменти за рекет и изнудване на взискатели и длъжници. Нарушава се принципът на конфиденциалност на търговските и професионалните взаимоотношения между трите страни на триъгълника – взискател, длъжник и частен съдебен изпълнител.

Ако се приемат тези предложения, в ръцете на ръководството на КЧСИ се съсредоточава много информация за търговски взаимоотношения между фирми, банки, общини и стопански субекти. Няма никаква гаранция как може да бъде използвана тази информация и какви ще са последствията от това.

Тъй като става въпрос за съсредоточаване на служебна информация за два и повече търговски субекта (длъжник и взискател) в ръцете на един колективен орган, би трябвало Държавната комисия по сигурността на информацията да се произнесе за законосъобразността на предвижданите действия на Камарата на ЧСИ.