Защо държавната политика обрича българите на бедност

В България и добрите идеи, когато попаднат в лапите на бюрокрацията и популизма, губят своя смисъл. Могат да се дадат много примери, но един от най-пресните е, очакваното въвеждане за плащане на ДДС от малкия и среден бизнес на касова основа. Тази идея беше предложена от неправителствени организации още в края на 2012г., но тогава държавата напълно я игнорира. Сега е на път да я въведе(защото вече почти всички други държави от ЕС са го направили), но отново са изредени хиляди условности. Например от този облекчен режим не могат да се възползват фирмите, които имат сделки със свързани лица, на такива, които в последната година са налагани санкции глоби или принудителни административни мерки и тези, които имат задължения към бюджета, които не са обезпечени. Като прибавим и границата от 500 000 евро оборот за предходната година, се вижда, че кръга се свива, а разрешителния режим при прилагането на това облекчение, ще доведе до още повече бюрокрация и ще откаже много фирми, въобще да кандидатстват за него.

Друг проблем, който стои от години е 5% данък дивидент, който едва ли носи много приходи в бюджета(официална статистика няма), но той възпрепятства много инвестиции в България. Под давлението на НАП, нашата държава не е склонна да въведе даже холандския вариант, при който от данък дивидент са освободени холдинговите структури и бихме били първата държава на Балканите с подобен режим. Всеки български данъчен консултант със сигурност се е сблъскал с клиенти, които са се отказали от инвестиции в България по тази причина.

Отношението на дирекция „СИДДО“ към НАП, към чуждестранните инвеститори е част от бюрократичното блато, в което потъват много чужди фирми стъпили в България. Разрешителният режим за прилагане на СИДДО(Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане), при който на много мултинационални компании се отказва разрешение при ясни казуси и се стига до безброй обжалвания и съдебни дела само вреди на инвестиционния имидж на България(може би трябва да си зададем въпроса кой печели от това). Наистина повишаването на прага за прилагане на спогодбите само по документ(представени пред платеца) за суми до 500 000 лева, малко отслаби бюрократичния натиск, но практиката не се е променила.