Задължение за подаване на декларацията за дължими данъци

Лорета ЦВЕТКОВА – данъчен експерт

От началото на 2013 г. действа едно ново задължение в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) - задължението да се подава декларация за дължимите по този закон данъци. Това задължение беше въведено едновременно със старта на т.нар. „единна сметка” за плащане на публичните задължения в Националната агенция за приходите. То породи много въпроси в практиката по прилагането на ЗДДФЛ, голяма част от които са свързани с декларирането на дължимите данъци за четвъртото тримесечие на годината. Отчитайки това, настоящият материал прави цялостен преглед на нормативната уредба, касаеща подаването на въпросният формуляр, като успоредно с това дава отговор на някои от тези въпроси.

За начало следва да се уточни, че на основание чл. 64, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ, образецът на декларацията е утвърден със заповед на Министъра на финансите и е обнародван в „Държавен вестник” бр. 1/04.01.2013 г. Той може да бъде открит и на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Формулярът е с наименование „Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци” (образец 4001).

1. Кой е задължен да подава тази декларация?

На основание чл. 55, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, трябва да подават декларация по образец за дължимите данъци, а когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъците, декларацията се подава от лицето, придобило дохода. Изводът, който може да се направи от цитираните разпоредби е, че формулярът се подава от:

1. Предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на доходи, задължени да определят, удържат и внасят съответните данъци. По смисъла на § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „предприятие” е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване. ЗДДФЛ не дава специална дефиниция на понятието „самоосигуряващи се лица”, но това не е и необходимо, тъй като то детайлно е определено в Кодекса за социалното осигуряване.

2. Физически лица придобили съответните доходи, когато те са длъжни да определят и внасят дължимите данъци.

Следователно, декларацията за дължими данъци (образец 4001) се подава от изключително широк кръг данъчно-задължени лица – търговци по смисъла на Търговския закон, юридически лица, които не са търговци, бюджетни предприятия, неперсонифицирани дружества, чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, търговски представителства, осигурителни каси, самоосигуряващи се лица, когато са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и физически лица, когато задължението за внасяне на дължимия данък е вменено на самите тях. Отговорът на въпроса „кой подава декларацията” е от съществено значение за коректното й попълване, като тук се имат предвид не само идентификационните данни на задълженото лице, но и качеството в което подава въпросната декларация, а именно в качеството си на платец или на получател на дохода. Това обстоятелство се отбелязва в Част І „Данни за декларацията” от утвърдения формуляр, като се попълват съответно т. 1, ако декларацията се подава от платец или т. 2, в случай че се подава от получател на дохода върху който се дължи декларираният данък.

 

2. Кои от дължимите данъци по ЗДДФЛ се декларират в образец 4001?

На основание чл. 55, ал. 3 от ЗДДФЛ, в декларацията за дължими данъци не се посочва удържаният от работодателите данък върху доходите от трудови правоотношения, за който се подава информация по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ. В тази връзка ще припомним, че съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, работодателите периодично предоставят информация за изплатените доходи по трудови правоотношения и за данъка, удържан върху тези доходи. Министърът на финансите издава наредба за съдържанието, начина и реда за предоставяне и съхраняване на данните. Става въпрос за Наредба Н-8/2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Според указаното в Наредбата, удържаният и/или внесен данък по реда на чл. 42, както и подлежащия на внасяне данък от работодателя по основното трудово правоотношение, на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ се декларира с декларация обр. 6 (приложение № 4 към наредбата). Ето защо, данъците върху доходите от трудови правоотношения са изключени от обхвата на декларацията за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

 

Предвид всичко казано до тук, следва да се обобщи че данъците по ЗДДФЛ, които подлежат на деклариране в образец 4001 са:

ü авансов данък за доходи от друга стопанска дейност, който е дължим на основание чл. 43 от ЗДДФЛ (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски възнаграждения, доходи от селско стопанство на физически лица и т.н.);

ü Авансов данък за доходи от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, който се дължи на основание чл. 44 от ЗДДФЛ;

Окончателни данъци по глава шеста от ЗДДФЛ, дължими за доходи начислени/изплатени на чуждестранни физически лица и/или местни

ü физически лица.[1]

Важно е да се уточни, че задължението за подаване на декларацията възниква само, ако е налице данък за внасяне за съответния период (месец или тримесечие). Например, ако една фирма плаща единствено доход от наем на физическо лице с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто и прилагайки чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ не удържа и съответно не е задължена да внася авансов данък, тъй като доходът на лицето, придобит от началото на годината до датата на плащането на наема не превишава сумата от 7920 лв. – тази фирма няма да е длъжна да подава и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

От друга страна, важно е да се уточни, че формулярът се подава дори и в случаите, когато дължимият данък не се внесе или се внесе след законово установения срок.

 

3. В какви срокове се подава декларацията?

Съгласно чл. 56 от ЗДДФЛ, декларацията за дължими данъци се подава в сроковете за внасянето им. За по-голяма яснота на изложението в таблицата по-долу са представени сроковете за внасяне на описаните по-горе данъци от платците на доходи, действащи след 01.01.2013 г.:

 

Дължим данък

Срок за внасяне на данъка дължим от платеца на дохода

1. Авансов данък за доходи от друга стопанска дейност, удържан по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ

 

До края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвъртото тримесечие, не се удържа и внася авансов данък.

 

2. Авансов данък за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, удържан по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ

3. Окончателен данък за доходи на чуждестранни физически лица, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 1-9 от ЗДДФЛ

 

 До края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице

 

 

  

4. Окончателен данък за доходи от движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ

5. Окончателен данък за доходи от наем или друго възмездно предоставяне на имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците по чл. 38, ал. 12 от ЗДДФЛ

6. Окончателен данък за доходи от дивиденти в полза на еднолични търговци и на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ

До края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент

7. Окончателен данък за доходи от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба по чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ

До края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите

8. Окончателен данък за доходи от ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ

До края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял

9. Окончателен данък за доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ

 

 

 До края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице

10. Окончателен данък за доходи от лихви, придобити от член на кооперация по заеми към кооперацията по чл. 38, ал. 11 от ЗДДФЛ

11. Окончателен данък за доходи от лихви на местни физически лица по депозитни сметки в търговски банки по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ[1]

 До края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода

           

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данък, данъкът за доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане с авансов данък по реда на чл. 43 и 44 от ЗДДФЛ, както и окончателния данък по чл. 46 от ЗДДФЛ за доходите по глава шеста от закона, се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). Физическите лица – получатели на дохода, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ, също не внасят авансов данък за доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобити през четвъртото тримесечие на годината. Срокът за внасяне на окончателния данък за доходите, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел ІІ от ЗКПО, които се облагат с окончателен данък на основание чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ също е променен. В тези случаи данъкът, определен към момента на замяната, се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества (чл. 67, ал. 3 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г.).

4. Трябва ли да се подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (образец 4001) за четвъртото тримесечие на 2013 г. и от кого?

Както вече стана ясно, декларацията за дължими данъци се подава само ако е налице задължение за внасяне на данък, подлежащ на деклариране във формуляра.

Предвид обхвата на данъците, които се декларират, теоретично е напълно възможно декларация за дължими данъци (образец 4001) да се подава и за четвъртото тримесечие на годината. В тези случаи, обаче, няма да се попълва ред 1 от формуляра, тъй като данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие не се дължи нито от платеца, нито от получателя на доходите. Данъкът за доходите от друга стопанска дейност и от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобити от физическите лица през четвъртото тримесечие, ще се определя едва при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от задълженото физическо лице. На практика това ще бъде данъкът за довнасяне или част от него, посочен на съответните редове годишната данъчна декларация.

Така например, ако през течение на годината едно предприятие е изплащало само доходи по извънтрудови правоотношения, подлежащи на облагане с авансов данък по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ и/или доходи от наем, за които удържа авансов данък в съответствие с правилото на чл. 44, ал. 4 от същия закон – това предприятие няма да е задължено да подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие на годината.

5. Къде се подава декларацията за дължими данъци?

Декларацията за дължими данъци се подава в ТД на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (чл. 57 от ЗДДФЛ). Следователно, при подаване на декларацията следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 66 и 68 от ЗДДФЛ, а именно:

декларацията за дължими данъци от платеца на доходите следва да се подава в ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца;

декларацията за дължими данъци от физическото лице – придобило дохода, следва да се подава в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице. Когато декларацията се подава от чуждестранно физическо лице, чрез пълномощник с постоянен адрес в страната – тя се подава съответно в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника, а в останалите случаи – в ТД на НАП – гр. София.



[1] Доходите от лихви на чуждестранни физически лица, включително от лихви по депозитни сметки се облагат с окончателен данък на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и дължимия за тях данък се внася по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода.  



[1] Декларацията се подава и от лица, задължени да внасят данъци при източника на основание чл. 194 и 195 от ЗКПО, като в тези случаи декларацията се подава на основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, но тези разпоредби не се коментират в настоящия материал.