Един подпис прави чудеса – стига да е на шефа на ВАС

  Възможно ли е сравнително неизвестен съдия да получи подкрепата на половината от колегите си в цялата страна още преди официалната му кампания за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) да е започнала? Оказва се, че е възможно, ако първият, който го е подкрепил е баш шефът – председателят на Върховния административен съд Георги Колев. Ако вторият и третият са двамата заместник-шефове на ВАС. И ако следващите в списъка са 27 от шефовете на общо 28-те административни съдилища в страната.

Такъв е казусът с кампанията на административния съдия Светлозар Рачев от Габрово. При така създалата се стройна организация той е събрал подписите на общо 151 административни съдии в страната. От общо близо 300. Затова е обоснован и интересът към мотивите за издигането на неговата кандидатурата, под които първият подпис е на Георги Колев:

"Съдия Рачев е висококвалифициран юрист. Предвид постоянно променящото се законодателство и въвеждането на европейските стандарти в правораздаването, съдия Рачев непрекъснато повишава професионалната си подготовка, като взема участие в семинари, обучения и дискусии. Ползва се с безспорен авторитет и уважение сред съдиите, съдебните служители и обществеността. Строг, но справедлив като съдия, предпочитан и обичан като ръководител, всеотдаен и заслужаващ доверие като колега – така описват Светлозар Рачев хората, които го познават, с които работи гражданите на град Габрово".

Абсолютно същите мотиви са използвани за събирането на подписите на съдии от Административен съд – София област, София град, Пловдив, Силистра, Кърджали, Монтана, Велико Търново, Шумен, Плевен, Ямбол, Бургас, Търговище, Варна и Добрич – тоест, половината от административните съдилища в страната. Семплите мотиви изглеждат сякаш са разпечатвани и раздавани за подпис на редовите магистрати. Някои от съдиите се подписват и без мотиви.

Единственият председател на административен съд, който Mediapool не откри в подписката, е Росица Цветкова от Търговище. За сметка на това и трите й колеги от този съд са вътре.

Mediapool изпрати три въпроса до Георги Колев:

"Съдия Колев, участвате ли в организация по набиране на подкрепа за кандидатурата на съдия Светлозар Рачев за член на ВСС?

Ако не, знаете ли дали някой друг ваш колега от ВАС се занимава с подобна организация?

Имате ли представа как така се оказва, че с едни и същи мотиви, под които вие първи сте се подписал, съдия Рачев е подкрепен от множество съдии от най-различни административни съдилища в страната?"

Пред пресцентъра на ВАС Георги Колев каза, че няма да отговаря на поставените въпроси, защото според него повечето неща, които Mediapool пише, били далеч от истината.

Съдия Светлозар Рачев бе два мандата председател на габровския административен съд. Сега той е редови съдия там, защото по закон няма право на трети пореден шефски мандат.

Общо 27 съдии от съдилища в цялата страна се кандидатираха за членове на ВСС. По време на настоящата процедура няма друг случай, чийто мащаби и ясна организация да наподобяват този в системата на административното правораздаване. По брой събрани подписи (116) най-близко до Рачев е съдия Емил Дечев от Софийския градски съд, който е получил подкрепа предимно от колеги в столичните съдилища. Сред подписалите се за Дечев обаче не се забелязва нито един началник. Съдия Дечев очевидно обира протестния вот на магистратите в София със силно критичната си концепция към политиката на сегашния ВСС.

Въпреки сериозните съмнения около механизма на издигането на съдията от Габрово, трябва да се има предвид, че неговите виждания за съдебната система може да са факторът, който е грабнал толкова много хора. Прегледът на Mediapool на всички концепции на съдиите, които са кандидати за ВСС, показва една ясна разделителна линия – отношението към дейността и политиката на сегашния кадрови орган.

Има много критични гласове, които настояват за реформа. Има и такива, които призовават за помирение и продължаване на "добрите практики". Съдия Светлозар Рачев от Габрово е от вторите. Ето какво пише той:

"За да бъдат резултатни действията на Съвета, като основа следва да бъдат използвани изградените до настоящия момент добри практики, да бъдат доразвити и надградени работещите механизми, като се положат усилия за въвеждането на нови инструменти за ефективно администриране на съдебната власт. Предприемането на новите стъпки следва да бъде предшествано от извършването на мониторинг и задълбочен анализ върху ключовите сфери, в които е необходимо да бъдат предприети конкретни решения".

В последните няколко доклада на Европейската комисия на няколко пъти ясно бе казано, че почти нищо в настоящия ВСС не функционира нормално – нито кадруването, нито дисциплинарната практика. Множество магистрати се съмняват и в начина, по който се провеждат конкурсите за първоначално назначаване.

Според съдия Рачев "ниската правна култура на гражданите" е една от причините за недоверието в съдебната система.

"Липсват модели за ефективен диалог между органите на съдебната власт и различните общности за засилването на доверието в съдебната система. Един от постоянните фактори за това (за ниското доверие – б.р.) е неразбирането и ниската правна култура на част от гражданите. Пропуските в образователната система, ведно с липсата на достъпност и яснота на използвания от магистратите език също поражда недоверие в системата", пише съдията.

Той обяснява, че ВСС трябва да осигурява на магистратите възможност да работят без натиск отвън. Съдия Рачев казва, че ВСС трябва да реагира и на всяка форма на пряк натиск върху тях.

Кандидатът изразява и конкретна позиция за ролята на медиите. Според него медиите не бива да са коректив, а партньор на ВСС. Освен това "общественото доверие към съдебната система се определя от характеристиката и стила на медийното отразяване".

"В доста случаи не може да се говори за обективно становище, а за изразяване на неточна или изкривена представа за дейността на съдебната система, наложена от медиите. В резултат, медиите в стремежа си да бъдат коректив на съдебната власт, формират негативно отношение в обществото, което нерядко води до накърняване независимостта и авторитета на съдебната система. Медиите трябва да бъдат не опоненти, а партньори в диалога за реформиращата се съдебна система, като следва да играят ролята на посредник за положителната промяна в посоката на общественото доверие", пише той.

На подобна позиция в началото на мандата си беше и медийната комисия на този ВСС.