Европа отваря огромна дупка в бюджета на Орешарски

Държавата е платила 362 млн. лева заради спрените пари от ЕК по "Околна среда". МОСВ все още не знае какви мерки ще предприеме за нарушенията по програмата.

Държавният бюджет е покрил плащания за 362 млн. лева по Оперативна програма "Околна среда" след като Брюксел спря еврофинасирането заради нарушения при възлагането на обществени поръчки. Това става ясно от справка за изпълнението на програмата, цитирана от ръководителя на програмата Спиридон Александров пред "Капитал". Към 31 декември 2013 г. плащанията по програмата са в размер на 1.5 млрд. лева, а към края на март 2014 г. - 1.862 млрд. лева, поясни Александров.

По-рано във вторник, екоминистърът Искра Михайлова каза пред БНР, че след спирането на плащанията от ЕК, хазната е платила 1.2 млрд. лева по ОПОС, но данните й противоречат на справката за изпълнението на програмата. От кабинета на Михайлова не отговориха на въпроса на "Капитал" за разминаването.

През ноември 2013 г. ЕК поиска от властите проверка и анализ на проекти по ОПОС за няколко години назад, идентифициране на нарушенията и предложение за адекватна санкция – финансова глоба за общините нарушители или намаляване на средствата за цялата програма с определен процент.

Преди две седмици зам.-министър Атанас Костадинов обясни, че глобата ще е малко над 100 млн., като информацията беше потвърдена във вторник от министър Михайлова. Тя призна, че изисканият от ЕК анализ все още не е изпратен и срокът за възстановяване на плащанията – края на март (обявен по-рано от самата Михайлова), е неизпълним.

В същото време Европейската комисия отказва да възстанови на България 216.88 млн. евро или 423 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Това става ясно от одит на главна дирекция “Земеделие” на комисията, с който “Труд” разполага. Документът е получен в българския фонд “Земеделие” на 6 януари т.г. Проблемната сума беше заделена от националния бюджет от предишното правителство през 2011 и 2012 г. за програмата за селските райони.

Парите не са окончателно загубени, но министерството на земеделието ще трябва да обори твърденията на одиторите, заради които се спира възстановяването на средствата. Досегашната практика показва, че подобни процедури траят дълго и страните членки успяват да си спестят малка част от санкциите.

Така общата сума на средствата, които ЕК отказва да възстанови на българския бюджет възлиза на приблизително 1% от брутния вътрешен продукт на страната. А за да бъде спазен таванът от дефицит от 2% от БВП за тази година, тези пари ще трябва да бъдат икономисани от други разходни пера.

Планираният от правителството дефицит от 1.8% дава твърде малки възможности за реакция на извънредната ситуация. Ако се изключат парите от предстоящите плащания по европейските фондове фискалният резерв е на стойност едва 4.2 млрд. лв. към края на февруари, а дефицитът в хазната вече е 688 млн. лв.