Държавата е осъдена в Страсбург заради реакцията си на сблъсъците пред джамията в София

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за действията на държавните институции по време и след събитията пред софийската джамия от 20 май 2011 г.

Делото е заведено по жалба на Вели Караахмед, а съдът е разпоредил държавата да плати обезщетение от 3000 евро за неимуществени вреди и 4668 евро за разноски по делото

Съдът приема жалбата срещу действията на българските власти по време и след инцидента пред джамията, възникнал покрай проява на партия "Атака" срещу шума от високоговорителите на минарето.

Присъдата се основава на текста от Конвенцията за защита на основните права и човешките свободи, който повелява всеки да има правото на свободно вероизповедание, без дискриминация по пол, раса, етническа принадлежност.

В присъдата е отбелязано, че заради сблъсъците пред джамията са били образувани три досъдебни производства, като две от тях са били прекратени без повдигане на обвинения, а седмина са били подведени под отговорност по третото, без досега да е ясно дали са били изправени пред съда.

Отчита се, че градският прокурор на София също е открил следствие, от което досега също няма резултат.

ЕСПЧ е издал и втора присъда срещу България по дело за убит от полицай младеж от ромски произход

Делото е заведено от Ана и Лилянка Михайлови. Убитият през 2004 г. младеж е баща на една от двете жалбоподателки.

При инцидента полицията е получила сигнал, че убитият се опитва да отвори камион. При последвалото преследване и борба полицай е убил младежа с обяснението за самоотбрана.

В хода на следствието прокуратурата е прекратила проверката два месеца след събитията, съобразно становището на дознателя. Софийският военен съд е разпоредил възобновяване на дознанието, след което прокуратурата общо осем пъти го е прекратила по същия начин.

През 2009 г. по искане на полицая Военноапелативният съд е разгледал отново делото и се е произнесъл, че разследваният е действал в условията на неизбежна самозащита.

Жалбоподателките се основават на правото на живот и твърдят, че използването на оръжие в случая не е било неизбежно. Те оспорват и работата на следствието. Съдът уважава жалбата и определя обезщетение от 16 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 6000 евро за разноски по делото.