Доналд Туск: На Западните Балкани има нездраво външно влияние
Напрежението и разделението на Западните Балкани излязоха извън контрол, което частично се дължи и на нездравото външно влияние. Това заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
"Този регион е от жизнено важно значение за Европа", заяви Туск, който беше преизбран за втори мандат начело на Европейския съвет въпреки съпротивата на собствената му страна Полша.
По време на срещата с лидерите от ЕС в Брюксел, на която участва и президентът Румен Радев, Туск съобщи, че "ще продължат със своите действия, включително и изработване на стратегия".
"Посланието към страните от Западните Балкани е много ясно. ЕС остава верен на обещанията си, които даде в Солун. ЕС е изяцло на страната на стабилността и напредъка на региона", заяви Доналд Туск.
Той стана председател на Европейския съвет през 2014 г., преди неговата центристка партия Гражданска платформа да бъде отстранена от властта в Полша от евроскептичната партия "Право и справедливост".
Настоящите управляващи в Полша се обявиха против неговата кандидатура с аргумента, че е политически пристрастен и се меси във вътрешните работи на страната.
Туск, който е бивш полски премиер, е в остър конфликт с лидера на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински.
След като Туск получи подкрепата от 27-те страни членки на ЕС за втори мандат, той благодари за преизбирането си в "Туитър". "Благодарен съм за доверието и положителната оценка от Европейския съвет. Ще дам всичко от себе си, за да направя ЕС по-добър", написа Туск.
Срещата на върха на ЕС в Брюксел ще приключи с дебати за бъдещето на Съюза в петък.
Полша обаче ще блокира заключителното изявление на европейските лидери заради призбирането на Туск.
Полският премиер Беата Шидло обяви, че няма да подкрепи общите заключения на срещата на върха в знак на протест срещу удължения мандат на сънародника ѝ. Управляващата партия "Право и справедливост" обвинява бившия премиер в подривна дейност срещу правителството.
Варшава нямаше право да блокира назначението на Туск, подкрепен от останалите лидери. Тя обаче разполага с вето върху останалите теми от дневния ред, които вече бяха подготвени в проектодекларация между правителствата.
След ветото заключителният текст от срещата няма да има юридическа стойност. Планираните заключения бяха свързани със свободната търговия, финансовите въпроси, миграцията, сигурността и отбраната.
Лидерите на ЕС заседават в петък без представител на Великобритания. Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят бъдещето на ЕС след напускането на Обединеното кралство. Предвижда се това да бъде началото на разговорите около очертаните от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пет посоки за бъдещето на ЕС до 2025 година.
От правителствните ръководители се очаква да направят корекции и допълнения в текста на политическия докумет, който окончателно ще бъде приет на 25 март в Рим послучай 60-тия юбилей на основополагащите договори на ЕС.
Декларацията няма правно обвързващ характер, а е по-скоро заявление как Европа смята да остане единна през следващите 10 години след напускането на една от членките на ЕС, на фона на геополитическа и регионална нестабилност.
За разлика от идеите на Еврокомисията, изложни в т.нар. "Бяла книга", текстът, подготвян от екипите на Доналд Туск и премиерите на Малта и Италия, се очаква да е дипломатически изтънчен и да избягва неудобната фомула за Европа на няколко скорости.
Срещу налагането на модела за твърдо ядро и периферия се обяви България и останалите източноевропейски страни, които се опасяват, че интересите им ще пострадат за сметка на засилената интеграция между старите западни държави в еврозоната.
В части от черновата се признава, че някои страни могат да напредват и са се сближават по-бързо в определени области, като оставят вратата отворена за останалите, желаещи да се присъединят по-късно.
Без да се навлиза в конкретни идеи за реформи на ЕС, ще бъдат посочени цели като подсилване на икономическия и валутния съюз, сътрудничество в отбраната и сигурността, и социалната политика.