ВСС отвъд абсурда: Определи като “недопустимо“ искането на публична информация от Лозан Панов

Искането на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на протоколи от общи събрания на съдилищата, които са публична информация, бе определено от Висшия съдебен съвет (ВСС) като “недопустима форма на намеса“ върху съдиите.

 С това атаката на мнозинството, гравитиращо около главния прокурор Сотир Цацаров, срещу Лозан Панов премина в абсурдна фаза. Моментът бе избран идеално, тъй като системата се намира в средата на кампанията за избор на членовете на следващия ВСС.

Самият главен прокурор отсъстваше от заседанието. Общо 11 членове на ВСС гласуваха “за“ това предложение, а 7 бяха “против“.

Още преди заседанието Лозан Панов обяви, че мнозинството се опитва да го “трича“. Малко преди самото гласуването той цитира Гьоте: “Където глупостта е образец, разумът е безумие“. Репликата бе отправена към поведението на неговия колега Георги Колев, шеф на Върховния административен съд. Колев активно подкрепи кампанията срещу Панов.

Интригата с “регионалното представителство“

Т.нар. от Лозан Панов “тричане“ има дълга предистория. То се основава върху интрига, свързана с изборите на членовете на съдийската колегия в следващия Висш съдебен съвет.

В началото на април Лозан Панов иска по спешност информация от председателите на апелативните съдилища за това дали са проведени общи събрания на съдиите, посветени на избора на новия ВСС. Целта е да се установи дали шефовете на апелативните съдилища са се опитвали да окажат завоалиран натиск върху съдиите за обединяването около обща кандидатура в района. Предполага се, че тази кампанията е за въвеждане на т.нар. “регионално представителство в следващия ВСС“. Това е формулировка, която не присъства в Закона за съдебната власт.

Законът дава възможност на всеки съдия с определен стаж и качества да се кандидатира за член на ВСС и да бъде избран.

 В България има пет основни апелативни района – София, Велико Търново, Варна, Бургас и Пловдив. Идеята е всички съдии от тези райони да се обединят около един техен кандидат за ВСС, за да имат достатъчно гласове за избиране на своя представител във ВСС.

Подозрението е, че този кандидат е одобрен или дори спуснат от ръководството на апелативния съд, включително съгласуван неформално със сегашното мнозинство в съвета.

Ако тези съмнения са верни, то регионалното представителство би работило за възпроизвеждане на съдебната номенклатура в следващото правителство на съдебната власт и би забавило съдебната реформата с още пет години.

Четири от петте апелативни съдилища предоставят исканата от Лозан Панов информация. Само председателката на съда в Пловдив Магдалина Иванова отказва. В интригата се оказва замесен и сайтът “Правен свят“, който изпраща до съдия Иванова искане на същата информация по реда на Закона за достъп до обществена информация. По този ред тя не може да откаже и изпраща протоколите от общите събрания.

Именно това искане доведе до предложение на мнозинството във ВСС да започне кампанията срещу Панов, която кулминира с днешното решение. Накрая „човекът на Бойко“ във ВСС Димитър Узунов дори обяви, че има съгласувана акция между Лозан Панов и “Правен свят“.

В четвъртък бяха изслушани и петимата шефове на апелативните съдилища. Всички те признаха, че подкрепят идеята за въвеждане на регионалното представителство. Не бе отречено, че са се срещали помежду си и са го обсъждали. Не бе отречено, че са споделяли тази си идея и с редовите съдии в своите райони. В същото време четирима от петимата председатели отрекоха да са възприели искането на Лозан Панов като натиск. Изключение бе само шефката на бургаския съд Деница Петкова, която бе възприела като натиск различното мнение на Лозан Панов и спешното искане на протоколите от общите събрания в района ѝ.